Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
Ческа погледна чашата.
— Различна ли е на вкус?
Той повдигна рамене.
— Според мен не.
Един работник се втурна със съобщение.
— Говорител Перони! Това току-що пристигна с транспортен кораб от корабостроителниците.
Ческа взе съобщението. Предполагаше, че е от Джес, и се опасяваше, че е за нещо неприятно. Оказа се, че бележката е изминала дълъг и криволичещ път — над десет нейни копия бяха изпратени по различни пътища, за да стигне едно най-после до нея. Някакъв скитник бе занесъл бележката до Рандеву, а друг я бе открил чак на Оскивъл.
— Този, който е изпратил съобщението по толкова многобройни канали, или има много лоши новини, или иска да те открие по възможно най-лошия начин — каза Келъм.
„Възможно най-лошия начин.“
Рейналд от Терок й изпращаше внимателно формулирано предложение. За брак.
Скоро щял да поеме ролята на отец на Терок и имал нужда от силна жена до себе си. Изреждаше логични и основателни причини защо един съюз между терокците и скитниците би усилил тяхната независимост от Ханзата, би им позволил да разменят ресурси и умения и по този начин да парират опитите на ЗВС да ги подчинят. Скорошната обсада на колонията Ирека доказвала безпардонността на Ханзата. Нямало никаква гаранция, че Терок или скитниците няма да се окажат следващите им цели.
„ЗВС не са в състояние да победят хидрогите, поради което търсят други противници, над които да се наложат, пък били те и техни хора. Заедно — с терокските зелени жреци и ектипроизводството на скитниците — можем да постигнем мощен съюз. Помисли за това. Убеден съм, че е добра идея.“ Ческа си представи свенливата усмивка на Рейналд. „А и двамата ще сме добра двойка.“
Прочете писмото още веднъж. Сърцето й се късаше. Забеляза, че Дел Келъм се опитва да надникне в писмото, и бързо го сгъна.
— Налага се да обмисля някои неща, Дел. Ще довършим обиколката по-късно.
Датата, на която бяха решили да обявят брака си с Джес Тамблин, беше съвсем близо. Обичаше го много и бе чакала толкова дълго. Заслужаваше това щастие.
Но ако Рейналд бе прав?
Знаеше какво би й казала говорителката Окая. Как е възможно да позволи на емоциите си да вземат връх над бъдещето на всички кланове на скитниците? Терокците действително биха били мощен — и предпочитан — съюзник, много повече от Голямата гъска или Илдирийската империя.
И все пак…
38.
Адар Кори’нх
Два военни лайнера поставиха финал на сложния небесен парад под огряното от вторичното слънце оранжево небе на Хирилка. Останалите пет бойни кораба бяха свалени за ремонт и презареждане на площадката на космодрума, тъй че септата щеше да е готова да се завърне на Илдира на следващия ден. Престолонаследникът Джора’х не възнамеряваше да остава дълго.
След рутинната демонстрация Кори’нх кацна с командния кораб върху мозаечната писта. Докато масивният украсен съд се носеше над тълпите с напомнящите си рибешки перки блестящи соларни платна, сензорните техници направиха пълна контролна проверка на състоянието на всички системи.
Тъкмо затова именно те първи откриха понеслите се към Хирилка бойни кълба на хидрогите.
— Сигнал за тревога! — заповяда Кори’нх.
Парализиран от ужас, той си даде сметка, че повечето екипи на бойните лайнери са пръснати из целия град за временен възстановителен отдих.
— Свикайте целия състав на останалите пет лайнера, но не чакайте всички до един. Потегляйте веднага, след като се събере достатъчна част от екипажа.
После заповяда двата действащи бойни кораба, взели участие в небесния парад, да заемат охранителна позиция над губернаторския палат. Мълниеносни разузнавателни кораби излетяха, за да установят скоростта и да проследят приближаващите се бойни кълба.
Демонстрационните изтребители откачиха парадните ленти и знамена и ги пуснаха да паднат на земята. Всеки от малките кораби бе екипиран със стандартен артилерийски комплект, но не бяха заредени с достатъчно бойни снаряди, особено срещу хидроги.
Все пак щяха да свършат някаква работа.
След броени минути първият от масивните кацнали лайнери се отдели от земята и адарът се изпълни с командирска гордост от ефикасните действия на основния му екип. Свободният от дежурство състав на Слънчевия флот профуча през града и зае места по очакващите бойни кораби — всички бързаха да застанат на възложените им позиции.
Придворните около обраслия с пълзяща растителност палат усетиха извънредната ситуация, но все още не можеха да проумеят какво точно се случва. Тримата философи-свещеници в раса изглеждаха точно толкова объркани, колкото онези, които търсеха обяснение от тях. Губернаторът на Хирилка събра предпочитаните си партньорки в забавленията и почна да ги успокоява: