Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
— Адаре, длъжен си да ги спасиш! — В гласа на губернатора прозвуча недоверие, сякаш той не можеше да допусне, че Слънчевият флот може да бъде победен.
Кори’нх си помисли, че Руса’х е наблюдавал твърде много парадни демонстрации. И се сети какво трябва да направи.
— Изпращам спасителна совалка към цитаделата ви, губернаторе. Ще осигуря безопасността ви и тази на престолонаследника и неговия син. Това е мой върховен дълг.
— Не мога да оставя народа си да загине — викна губернаторът. — Моите изпълнители, моите съветници… прекрасните ми компаньонки!
— Не съм в състояние да ги спася.
Сърцето на адара се сви, докато издаваше заповеди за оттеглянето на личния си боен лайнер, и той изръмжа грубо на един от членовете на екипажа:
— Изпрати веднага транспортен кораб за личния персонал! Натъпчи го, колкото е възможно, но на всяка цена вземи губернатора. — Войникът се втурна към бойната палуба. — Останалите…
— Адаре, вижте! — изкрещя един от тактическите офицери.
Кори’нх вдигна очи към ръждивия небосклон и видя второ бойно кълбо да се спуска към ужасените тълпи на повърхността. Енергийните му оръжия трещяха безмилостно, присъединявайки се към яростната атака на първия хидрогски кораб.
39.
Рлинда Кет
Пътуването до Рейндик Ко бе унило и скучно, въпреки че Рлинда имаше спътник. Високият необщителен чернокож беше по-скоро пустиня от мълчание, отколкото събеседник.
Веднага щом се издигнаха над Крена, Дейвлин Лотце поиска да се заеме с работата си.
— Предполагам, че председателят Венцеслас е осигурил досиета и указания?
Тя помръдна широките си рамене.
— Прехвърли файлове в компютъра ми, преди да тръгна. Отвори си ги сам. — Тя махна с ръка към работния екран и Лотце незабавно се зае да преглежда информацията. — Не съм проверявала дали са с парола.
Лотце я изгледа с острите си махагонови очи.
— Проверила си.
Рлинда не знаеше дали да се засегне, или да се развесели, че толкова лесно я разгада.
— Добре де, все пак имам право да знам какво мъкна на кораба си — включително информацията.
Агентът се усмихна.
— Всички файлове са открити, така или иначе.
— Ти просто лош събеседник ли си, или си от необщителните?
— Заселниците на Крена ме харесваха. — Лотце вдигна очи от екрана и спря плейбека — на резюметата и докладите. — Нямам нищо против присъствието ти, но в момента тази задача изисква цялото ми внимание.
През следващите няколко часа Лотце не пророни нито дума, задълбочен в докладите — запаметяваше последните занимания на двамата Коликос на Рейндик Ко, както и предишните им проучвания на Ларо, Пим и Корибус. Когато най-после спря за малко да се нахрани, Рлинда скръсти ръце на гърдите си и попита:
— Подозираш ли престъпление в изчезването им?
— В момента дори не сме сигурни, че са изчезнали. Единственото, което знаем, е, че е прекъснат контактът.
— Хм, може някой да си отмъщава заради кликиския факел. Точно тогава започна цялата тази каша с хидрогите. Много хора са гневни.
— Хидрогите също. Ще видим какво ще открием, когато пристигнем.
Щом златистата жълтеникавокафява планета порасна върху екрана, Рлинда се обади по интеркома в каютата на Лотце. В пилотската кабина беше тясно за високия мъж, но той наблюдаваше приближаването на Рейндик Ко така, сякаш сравняваше подробностите с архивните документи.
После, без да поиска разрешение, Лотце се наведе над контролния пулт и включи общите скенери на кораба.
— Знам приблизителното разположение на базовия им лагер. — Извика върху екрана изображение на континента и го центрира към ръба на изгрева така, че сред издължените сенки на ранното утро в пустинята се очертаха каньони. — Опитай тук. Прелети отгоре.
— Може да изскочат и да размахат знаме. Това ще спести доста време.
Той я изгледа недоверчиво.
— Изминали са цели пет години. Ако не са намерили някакви хранителни източници, тримата членове на експедицията едва ли биха могли да издържат толкова дълго.
Рлинда се намръщи и почна да се спуска през разредената атмосфера.
— Ако няма вероятност да открием оцелял, това не е ли безсмислена акция?
Той свъси чело.
— Никоя акция не е безсмислена, ако схващаш предназначението й. Наредено ми е да намеря отговори, а не оцелели.
„Любопитство“ откри останките от лагера на Коликос близо до огромна купчина кликиски руини. Палатките и снаряжението бяха издигнати върху открито възвишение доста над котловината, за да са защитени от внезапни наводнения. Рлинда лесно откри място за кацане върху безплодната земя.