В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
Затова и умира човек, изоставяйки тялото, за да се освободи от него и от плътното обкръжение, към които така здраво сраства съзнанието. После отново и отново ще му се налага да изоставя земните неща, докато в края на краищата се научи да не се привързва към нищо и разсее илюзията си за собственост. Великите духове са били свободни от чувството за собственост, даже когато са владеели цели царства. В завета „Раздай всичко и ме последвай“ е скрита голяма мъдрост. (13.372)
(Гуру) Пътят към Безпределността преминава през Земята и принципът „Ръка и крак човешки“ остава в сила. Това означава, че и при най-високите полети на мисълта не трябва да се забравя за Земята, тъй като най-високото трябва да се съчетава хармонично със земния живот, тоест, да се изразява в чувствата, действията и постъпките на всеки ден. При разрив се получава разрушение. Когато високото не се провежда в живота и не се прилага на практика, всички усилия да се постигне нещо са напразни. (13.377)
„Моето Царство не е от този свят“. Това не означава бягство от живота и от неговите задачи и изисквания, в които поставя човека кармата му, а че докосването до Висшето все пак е несъвместимо със затъването до глава в обикновеното. Великите Духове, идвайки на света, са живели с неговите интереси, страдания и болки, но в същото време вътрешно са живели в Своя свят. Голяма е била Тяхната жертва, изискваща потапяне в обикновения живот и съприкосновение с човешкото невежество. Но духът е побеждавал. По същия начин и техните ученици в някаква степен се оказват в подобни условия, но те не винаги побеждават, ако са отслабили връзката си с Учителя. Гаранция за победата се дава, но само ако Единението не може да бъде нарушено от нищо. (13.378)
Ако кармата е поставила в определени условия, от които да се излезе е почти невъзможно, значи тези условия са полезни за напредването и не трябва да се отхвърлят. От друга страна да се потапяш в тях през глава също не е нужно. Значи трябва да се намери равнодействащата, позволяваща да се запази хармонията между външното обкръжение и вътрешното състояние, тоест, отдавайки небесното на Небето, а земното — на Земята. Може да помогне и устойчивото задържане на Лика в съзнанието, но огньовете на устремеността не винаги се подчиняват на волята. Остава любовта, като най-късия мост за свръзка. Нека грижата за съхранение на това чувство да не бъде малка. „Полятата градина няма да изсъхне“. (13.381)
Тема 6. Тела и обвивки
Наблюдавай движението и живота на твоите обвивки. Ти си техен господар, а не слуга или роб и на теб е дадена власт над всяка плът, над всички твои обвивки, за да господстваш и властваш, а не да пълзиш, както пълзят двуногите. Ти си цар на духа си, ти си господар на мощта си, а не роб, не роб, не роб. В моменти на борба и обуздаване на обвивките си се обръщай към Мен. Ще вървим заедно. Ще помогна, ще помогна, но направи усилие. Победа, победа, победа да бъде от сега твоят девиз. Безпощадно и без всякакво съжаление разпъни обвивките си на кръста на изправящия се дух. Разпъни ги, подчини ги и ги овладей. Не ги пощадявай нито миг. Не проявявай слабост. Помни, че те винаги са готови да се нахвърлят върху теб и да те направят отново роб. Така че, нека копието да не заспива над дракона. А Аз ще помогна. (1950.3A)
Обвивките са като пашкул на какавида, обличащ духа. Намират се у всеки човек, но съставът им е различен, според характера на духа. Зловонното, отровено физическо тяло на алкохолика съдържа или е комплектовано със съответстващи му по състав астрално и ментално тела, представляващи един не твърде привлекателен дом за своя стопанин, духа. Хората се грижат за жилището си, но не се грижат за помещението, в което обитава и се развива техният дух, който е тяхната същност и естество. Строителните елементи постъпват в тялото чрез съзнанието или, по-точно казано, съзнанието налага върху тях своята характеристика и ги оцветява в съответната тоналност, определяйки с това тяхната същност. Двама могат да гледат едновременно статуята на съблечена богиня, но всеки ще наложи на това възприятие печата на своето съзнание. Ето защо е необходим контрол върху мислите, за да не постъпват за строителство тези елементи, които са непригодни или които носят върху себе си печата на тъмнината. Високият дух, възприемайки явления от много нисък порядък, не се заразява от тях, тъй като налага върху тях печата на своето разбиране. Но ниският звучи в унисон с тях и внася в своя микрокосмос елементи на тъмнината и разложението. Затова не това осквернява човека, което влиза в него, а това, върху което той слага печата на своите похотливости и въжделения и което слиза от конвейера на неговото съзнание, опетнено от неговата нечиста реакция на едно или друго въздействие или впечатление отвън. За чистия всичко е чисто, но нечистото сърце и чистото ще съумее да замърси. Така мисълта може да бъде и замърсител, и очистител, и боклукчия, и санитар. Много важно е да се проследи обичайното течение на мислите и да се отбележи тяхното основно направление и особености, а именно: какво внася човек от конвейера на своето съзнание в заобикалящата го сфера — Светлина или тъмнина. Всички внасят постоянно и непрекъснато, но какво? Носителят на Светлина внася Светлина, носителят на тъмнина — тъмнина. Вариациите между тези два полюса са безкрайно разнообразни и многочислени. Задачата на Учението е да научи хората да внасят в живота Светлина вместо тъмнина. Внасяйки светлина, човек сътворява добро на себе си и на околните, внасяйки тъмнина — твори зло. Така с мислите си човек се приобщава ежедневно към полюса или на Светлината, или на тъмнината, насищайки с техните елементи и своите обвивки. (1.129)