В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

Свръхличната или надличната радост и свръхличната скръб, и всички свръхлични чувства и мисли извеждат съзнанието от затворения кръг на аурните излъчвания на астрала, а да се овладее астрала може само излизайки извън неговите предели и подхождайки към него отстрани. По същия начин може да се постъпва и с обвивката на Тънкото тяло, да не говорим за физическото. Мисълта обикновено е свързана с една от обвивките. Такава мисъл, която не е оцветена от движенията, ставащи в трите нисши обвивки, и която не е свързана с тях, ще бъде чиста мисъл. (2.226)

Трябва ярко да бъде отпечатана в съзнанието мисълта, че всички обвивки са смъртни, дори и менталното тяло. И че всичките те са на разположение на човека само временно, като продължителността на живот на всяка от тях зависи от тънкостта на материята, от която е изградена. Така животът в Тънкото тяло е по-продължителен, отколкото в плътното, а животът в менталното е по-продължителен, отколкото в тънкото, но все пак е краен или по-точно краен е не животът въобще, а животът в дадената обвивка и животът на обвивката. Всяка от тях подлежи на износване в съответния срок, всяка старее, започва да се дезинтегрира и се отхвърля от този, когото облича. И всяка от тях се изгражда отново при всяко ново завръщане на човека в плътния свят. И само тялото на Светлината, безсмъртната превъплъщаваща се Триада, остава вечна Обител на духа, неумиращото и вечно негово тяло, в което той пребивава вечно, дори и облечен в нисшите обвивки. Човекът пребивава винаги в своето тяло на Светлината, само че обвивките затъмняват това знание на духа, създавайки илюзията на съществуване в тях, преходните, но не и в това, което е безсмъртно и вечно. Макар че Триадата не умира, тя не би могла да се нарече неизменна, защото се развива и расте и с всяко ново въплъщение събира и натрупва нови наслоения от знания и опит, които във вид на кристални отлагания се натрупват в Чашата. Но в човека има нещо неизменно, което съставлява неговата Тайна. И еволюцията на безсмъртната Триада в аспекта на тази тайна може да се разглежда не като събиране на опит и знания отвън, а като разкриване на нейната вътрешна природа — безпределна, неизчерпаема, снабдена с всички атрибути на Този, когото хората наричат Бог и на Когото прехвърлят и в Когото въплъщават всичко това, което принадлежи на самите тях като най-висше въплъщение на живота. Това саморазкриване става в самия себе си и произлиза от самия себе си под въздействието на външни влияния, когато плодовете от опознаването на човека и неговата скрита и съкровена същност се събират от всички планове на съществуването с помощта на тези обвивки, в които той пребивава. Това, именно, е и целта на многократните пребивавания на духа последователно на различните нива на организация на материята, започвайки от плътния свят и завършвайки с Огнения, където в края на краищата той трябва да получи полагащото му се по наследство, като равностойна частица от Най-висшето, Божие царство. (2.302)