В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
(М.А.Й.).Хората се прекланят пред богатството, положението, славата и земната власт, и често правят всичко възможно, за да спечелят благоволението на тези хора, които ги притежават. Но мъдрият, знаещият, остава незасегнат от явленията със земна значимост. Той прилага към тях мерките на Надземния свят, при които знаците на земната мощ губят своето значение. В Тънкия свят нелепостта на обичайното отношение към тях става явно. Хората преминават там лишени от всичко и само духовните придобивки запазват своята стойност, при това неотменима. От човешките чувства само любовта и ненавистта надживяват физическото тяло. Но и в условията на плътния свят, на Земята, пренебрегвайки стереотипа, могат да се прилагат мерките на Тънкия свят в отношенията към хората. Това ще бъде един от способите за освобождаване от Майята на Плътния свят. (12.637)
По-добре е да нямаш нищо, отколкото да имаш и да бъдеш роб на това, което притежаваш. Вещите са голямо бреме за духа. Затова Ние искаме да унищожим понятието за собственост и да го заменим с понятието за временно ползване на нужните за живота вещи. Вредата от собствеността не е в самите вещи, а в това, че съзнанието е обвързано от тях и свързано с тях. Самото понятие за собственост е нелепо, защото е нелепо материята, от която се състоят вещите да се счита за своя. Атомите не могат да принадлежат на човека, но техните комбинации — могат. В това е несъстоятелността на понятието за собственост. За живота са нужни много малко вещи. Бъдещето ще освободи човека от всякаква собственост, давайки му всичко, което е необходимо за живот, но за временно ползване. Понятието за собственост поражда мисли за нея. С всяка вещ, която човек притежава, той свързва съзнанието си с нишка на мисълта, закрепена към вещта. Колкото повече са вещите, толкова повече са свързаните с тях мисли. Скъперникът е затворник в тъмница, стените на която са направени от вещите, които той счита за свои. И няма да излезе от там, докато не се откаже в духа си от тях, било на този, било на онзи свят, защото мислите си отнасяме със себе си в Тънкия свят. Проклятието на собствеността виси над човека и го притиска към земята. В Тънкия свят всяко нещо, свързано с понятието за собственост, е като чугунено гюле на краката. Там няма къде да се избяга от вещите, които човек мисли, че притежава. Скитникът, нямащ нищо, дори и дом, там е по-свободен от колкото обикновения човек, обкръжен от привичните си вещи. Затова Казвам: „Имайте всичко, но нищо не смятайте за свое“. (13.10)
Как да се съчетае хармонично небесното и земното? Как, без да се откъсваш от Земята, да се отделя необходимото внимание и на духа? Как да се примирят сенките на настоящето с блестящите перспективи на бъдещето? С постоянно припомняне на най-нужното. Всичко, което ни обкръжава, не е наше. Нашата Родина и нашият дом не са тук, а там, в Надземния свят. Тук ние сме само гости или по-добре казано — пътници. Само приемането му за попътно съответствува на земното пребиваване. И тогава ще можете да не се привързвате нито към мястото, нито към дома, нито към вещите. Всичко е временно и всичко не е наше. Тогава и отношението към собственото тяло ще стане друго, защото и то също не е наше и също е временно. И отношението към болестите и немощите може да бъде друго. Майя е реална, но в същото време не представлява действителност. Пълна аналогия с миража — хем го има, хем го няма. Когато мисълта се пренесе в областта на духа, съзнанието получава здрава основа и опора. (13.281)
Вие искате да мислите за най-нужното и да се съсредоточите върху него, но делата на текущия ден — неговите грижи, интереси и безпокойства, властно изискват внимание към себе си и, въпреки волята ви, ви отклоняват от това, което е по-важно от всичко. Двама в един се борят за надмощие и много често суетата побеждава. Какво да се прави и как да се прави, и как да се огради съзнанието от нахлуването на вълните на житейското море? Да избягаш от обикновения живот и да се оттеглиш в горите, планините или пустините не трябва, защото кармата е поставила именно при дадените условия. Дългът пред хората също не може да не бъде изпълнен. Какво, все пак, да се прави? Някога е било казано: „Кесаревото — кесарю, Божието — Богу“, т.е. земното на земята, а духовното — на духа, но при пълно равновесие или така, че без да се бяга от живота и намирайки се в средата му, да се знае, разбира и почувства със сърцето и да се държи постоянно в съзнанието, че всичко, което става наоколо е отминаваща, изменчива и измамна земна Майя; че всичко това е само като онова, което се мярка през прозореца на бързо носещ се пътнически влак; че днес е едно, а утре — друго. Но Повикалият е постоянен и Неговото Царство на Светлината, което не е от този свят, е единствената реалност и Основата на всичко, на която можеш да се опреш и на която можеш да се утвърждаваш в духа. Трябва да се внедри в съзнанието това разбиране така, че мяркащите се шарки в калейдоскопа на преходното да не закриват това, което е най-важно и най-напред от всичко. Тъй като всичко преминава и ще премине, но Аз пребивавам навеки. Центърът на съзнанието трябва да излезе от сферата на преходното и да се съсредоточи на непреходното, а битието да се пренесе в мисълта. (13.316)