В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
Ако щастливият земен живот, изпълнен с благополучие, не позволява на духа да влезе в предначертания му чертог, то животът, изпълнен с тръни и неблагополучия, дава широко тази възможност. Възприемайки това, ще бъде лесно да се научите да гледате на всички подробности от тежкия и труден живот като на условия, приближаващи ускорено към Светлата Обител, като на тласкачи, устремяващи духа към Йерархията на Светлината във Висшия Свят. И тогава възниква въпросът: да се радваме или да съжаляваме трябва за земното благополучие? Когато тъмните досаждат много и упорстват извънредно в това, те не разбират, че по този начин Ни сближават с този, когото толкова много искат да отвърнат от Нас. Когато помежду стои Обликът на Владиката, отделящ мощно от тъмата, всички усилия на тъмните са напразни и всички удари, нанесени от тях, постигат противоположна цел. Настойчивостта на тъмните е добър знак. Те не биха се трудили толкова, ако огънят на духа беше слаб. Колкото по-висок и силен е духът, толкова по-силни и тъмни са зложелателите, опитващи се да го обкръжат и отрежат от Светлината. Трябва да се радваме на всяко нападение, тъй като то дава нови сили за устремяване към Светлината. Под ударите на тъмните вече лесно може да се достигне до постоянния Лик пред вътрешното око. И когато нападението е особено силно и особено продължително, Ликът може да се държи непрекъснато пред себе си като щит против злото, същевременно с това здраво привързвайки се към Стълбата на Йерархията. (10.408)
(М.А.Й.).С малки изключения, човешкият род усилено се отдава на себеслужене. По този път хората се надяват да намерят щастие. Но животът показва, че такова щастие е недостижимо, понеже не е възможно да се постигне щастие чрез нещастието на другите. Когато целта е не личното, а Общото благо, тогава, постигайки го, може и за себе си да постигнеш частица от него. При всеобщото благо на всекиго се пада по някаква част от него. (10.461)
(Гуру).Не се заблуждавайте с мисълта, че ако се случи това и това, тогава ще бъдете щастливи Защото когато това стане, тогава ще ви се струва, че то е малко и така до безкрай. Затова щастието не трябва да се търси в изменението на външните условия, защото то е в духа. (10.462)
(Гуру).Не е необходимо да се отказвате от нищо, но е необходимо да се овладее това, от което трябва да се откажете и да го поставите под контрола на волята. Едно и също действие може да се извърши и в свобода, и в робство, независимо от това дали е добро или лошо. На Учителя не са му нужни роби, в каквато и форма да се проявява това робство. (10.663)
Колкото и огромни богатства да притежава човек, колкото и голяма да е неговата земна власт, той си отива от Земята, оставяйки всичко там. Отива си с нищо, както е и дошъл с нищо, защото всичко, с което идва и си отива, е съсредоточено в духа, в хранилището на неговите достижения — Чашата. Ще дойде време, когато хората ще разберат това и освен дрехите, които носят и не много лични вещи, нищо друго няма да имат свое. Те ще разберат постепенно какво бреме представляват вещите и колко излишно и ненужно е всичко, което мнозина сега с алчност придобиват. Много видове робства са разпространени сред хората и робството на собствеността е от най-тежките. И трагедията е в това, че никой не го осъзнава. Робува се на модата, на различните условности, на суеверията, на невежеството, на страха, на страстите,на въжделенията и т.н. С други думи казано, съвременният човек е не осъзнаващ своите вериги роб на всичко, което го заобикаля, а извън всичко е роб и на своя астрал. По тази причина хората винаги са се разделяли на свободни и роби, като свободните от всякакво робство духове са много малко. Не е възможно да се постигне свобода, ако не се осъзнаят сковаващите свободата на духа вериги. Свободата, в обикновения смисъл на думата, не освобождава човека от изброените видове робство, защото действителната свобода е в духа, както и робството. (11.309)