В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

(Гуру) Мисълта си остава неотделима собственост на човека и негов постоянен спътник както на този свят, така и на онзи. Формите, в които е вложена мисълта, съществуват видимо и явно в действителността на Тънкия свят и обкръжават човека като пръстен, невидим в условията на Земята, но видим впоследствие там за развъплъщенеца. Във всяка земна придобивка е вложена мисъл, отлята в съответната форма. Към всички вещи, които считаме за свои, са протегнати нишки, свързващи съзнанието с тези форми. Така видимата физическа собственост се превръща в невидима, психическа собственост, затваряща съзнанието в своя кръг. От обикновената собственост човек се освобождава лесно, не смятайки нищо за свое, но от психическата собственост освобождението е много трудно, докато в съзнанието не е разбрано отричането от земната собственост и докато смисълът на земните предмети не е придобил своето истинско значение. Психическото робство на вещите е голяма преграда по пътя на еволюцията на духа както на Земята, така и в Надземния свят. (11.342)

(Гуру) Земните мерки и мерките на духа са различни. По земному — загуба, а в разбирането на духа — освобождаване. Така лишаването или загубата на земни вещи е често полезна за духа. Като кораб, обрасъл с раковини, не може да се движи и духът, обременен с вещи. Вещи може и трябва да се притежават, но само най-необходимите. Тежко е бремето на ненужните вещи. Освобождавайте се от тях сега, отхвърляйки всичко в духа и нищо не считайте за свое. (10.725)

Щом като даже Велики Духове не са издържали на земните изкушения, какво да кажем за обикновенните хора! Затова не в благополучие, изобилие, доволство или земна слава, а в лишения и страдания се изпитва духът в неговата устременост към Светлината. Наистина, земната слава представлява голямо изкушение, но това е особен кармичен случай. Благополучието действа особено убийствено на устремеността. Към какво и накъде да се устремиш, ако целият ти живот е изпълнен с удовлетворяване на обикновените ти желания ! Но когато той завърши, накъде ще се насочи развъплътеният дух, след като никога не е напускал мислено пределите на плътното обкръжение? Няма къде да отиде. Мътно и безпросветно съществуване предстои на такъв благополучен еснаф. С какво и как ще живее там човекът, никога не напускал личния си кокошарник и никога не помислил за живота в Надземния свят, и който тъпо го е отричал ? От къде е този безсмислен ужас от смъртта? Невежеството го е породило. Чукаме на човешките сърца, за да се разтворят за разбирането на действителността. „Но мълчи човешкият дух“, предизвиквайки с това неизбежните удари на кармата. Как да спрем безумието на отровителите, разрушителите, ненавистниците и убийците, стремящи се да разрушат, взривят и унищожат планетата ! За да бъде спасена Земята, ще се наложи да се пожертва някой и нещо, като се насочат предизвиканите от тях сили срещу самите тях. Някой ще се наложи да пострада. (12.111)