В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
(Гуру) Мисълта си остава неотделима собственост на човека и негов постоянен спътник както на този свят, така и на онзи. Формите, в които е вложена мисълта, съществуват видимо и явно в действителността на Тънкия свят и обкръжават човека като пръстен, невидим в условията на Земята, но видим впоследствие там за развъплъщенеца. Във всяка земна придобивка е вложена мисъл, отлята в съответната форма. Към всички вещи, които считаме за свои, са протегнати нишки, свързващи съзнанието с тези форми. Така видимата физическа собственост се превръща в невидима, психическа собственост, затваряща съзнанието в своя кръг. От обикновената собственост човек се освобождава лесно, не смятайки нищо за свое, но от психическата собственост освобождението е много трудно, докато в съзнанието не е разбрано отричането от земната собственост и докато смисълът на земните предмети не е придобил своето истинско значение. Психическото робство на вещите е голяма преграда по пътя на еволюцията на духа както на Земята, така и в Надземния свят. (11.342)
(Гуру) Земните мерки и мерките на духа са различни. По земному — загуба, а в разбирането на духа — освобождаване. Така лишаването или загубата на земни вещи е често полезна за духа. Като кораб, обрасъл с раковини, не може да се движи и духът, обременен с вещи. Вещи може и трябва да се притежават, но само най-необходимите. Тежко е бремето на ненужните вещи. Освобождавайте се от тях сега, отхвърляйки всичко в духа и нищо не считайте за свое. (10.725)
Щом като даже Велики Духове не са издържали на земните изкушения, какво да кажем за обикновенните хора! Затова не в благополучие, изобилие, доволство или земна слава, а в лишения и страдания се изпитва духът в неговата устременост към Светлината. Наистина, земната слава представлява голямо изкушение, но това е особен кармичен случай. Благополучието действа особено убийствено на устремеността. Към какво и накъде да се устремиш, ако целият ти живот е изпълнен с удовлетворяване на обикновените ти желания ! Но когато той завърши, накъде ще се насочи развъплътеният дух, след като никога не е напускал мислено пределите на плътното обкръжение? Няма къде да отиде. Мътно и безпросветно съществуване предстои на такъв благополучен еснаф. С какво и как ще живее там човекът, никога не напускал личния си кокошарник и никога не помислил за живота в Надземния свят, и който тъпо го е отричал ? От къде е този безсмислен ужас от смъртта? Невежеството го е породило. Чукаме на човешките сърца, за да се разтворят за разбирането на действителността. „Но мълчи човешкият дух“, предизвиквайки с това неизбежните удари на кармата. Как да спрем безумието на отровителите, разрушителите, ненавистниците и убийците, стремящи се да разрушат, взривят и унищожат планетата ! За да бъде спасена Земята, ще се наложи да се пожертва някой и нещо, като се насочат предизвиканите от тях сили срещу самите тях. Някой ще се наложи да пострада. (12.111)
Нашата представа за най-добрия път за развитие на духа и вашата често не съвпадат. Вие считате за най-добър пътя, когато земните условия са благополучни и човек живее в доволство, здрав е и не среща трудности. Но което е добро за смъртната личност, съвсем не е добро за закаляването на духа. Само трудният път, осеян с тръни и бодли, способства за възхода на духа. Затова Великите духове, изкачващи се бързо по стълбата на живота, са имали почти всички трудни изпитания, страдали са и са се борили упорито с всевъзможни препятствия и с тъмнината. Да се примири благополучието и щастливият земен живот с подвига на духа е невъзможно, тъй като едното изключва другото. Стремежът към лично благополучие и доволство на личността не съжителства с трънливия път на духа. Има много примери как безгрижният живот в изобилие и доволство е убивал висшите стремежи у човека и е пресичал неговите възможности за развитие. Този, който действително знае и разбира различието на пътищата на духа и тялото, на висшите и на земните стремежи, осъзнава, че те не могат да бъдат примирени. Необходима е много висока степен на духовно съзнание, както при Соломон, Акбар Велики или Аполоний Тиански, за да можеш, имайки всичко, да не изпаднеш в подчинение и робство на благополучието и доволството, и да не се потопиш в Майята на плътното съществуване. Само този, който не се страхува от трудностите на живота, страданията и изпитанията, не завиждащия на тези, които живеят в благополучие и не желаещия го за себе си, той е на верния Път. (12.274)