В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

Слънцето изгрява и залязва без да се влияе от хода на човешките дела. Точно тъй и съкровеният живот на духа тече не в обвивките, а в сърцевината му. Със смъртта на тялото животът не се прекратява. Когато се отхвърлят последователно тънката и менталната обвивки, Висшата триада остава и в нея продължава животът на Гледащия вечно. Възможно е съзнанието да бъде свързано с живота в която и да било обвивка и тази обвивка да се счита за своето „аз“. Но то може също така да бъде съсредоточено и на Безмълвния наблюдател и неговата Цитадела — Безсмъртната Триада. Полезно е съзнанието да се извлича мислено последователно от всеки проводник, като се отбелязва как се проявява то във всеки един. Студ, глад, са усещания на тялото, а също и болка. Ненавист, злоба и цялата гама човешки чувства и страсти на личността са от областта на астрала. Сферата на интелекта е в менталната област. Съдържанието на всичките тези три, макар че протича през съзнанието, не принадлежи на човека, както не му принадлежат и атомите и молекулите на материята, която той поглъща и пропуска през своя организъм във вид на храна. Но паметта, абсолютната памет за това, през което е минал, достъпна само частично за неговия мозък, е абсолютно достояние на Гледащия вечно, на безмълвния Регистратор в него. Трябва да се учите да разчленявате в съзнанието си областите на всички обвивки, за да знаете какво принадлежи и се отнася към всяка една, за да ви бъде леко да се разделите с всяка от тях, когато удари часът. Възможно ли е да съществува страх от смъртта и съжаление, когато духът се освободи от старото и износено тяло, отслужило своя срок! Не, това е причина за радост, радост от свободата извън тялото, когато последното е изиграло своята роля и повече не е нужно. По същия начин, без да се отъждествява с някое от тях, духът се освобождава и от астралната, а след това и от менталната обвивки. Едва тогава навлиза той в царството на неограничената свобода. Но животът в това царство зависи от това какви и колко елементи на безсмъртието, принадлежащи на Висшата триада, е съумял да събере духът чрез своите нисши обвивки. Ако вниманието му е било насочено единствено към тялото, което е временно и преходно, или към емоциите и чувствата на астрала, или към това, с което живее интелектът, то тогава в Чашата няма да има събрани отлагания на непреходното и съзнанието няма да има с какво да живее в Царството на Светлината. И смъртният наистина ще бъде смъртен, защото животът в безсмъртие зависи от натрупаните елементи на непреходното, които се събират в Чашата — нетленната пазителка на всичко, през което е минал човекът. Но Чашата е затворена и достъпът до нея е невъзможен, докато не бъде прекрачена чертата, отделяща живота на съзнанието във временното, от живота му в непреходното. ( (2.410)