В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

Невидимо или астрално тяло има и у животните. Невидими двойници имат и растенията, но от малко по-различен порядък. У животните астралният проводник е все още в процес на оформяне. При растенията е само в зародиш, но същността на цветята е много по-сложна. Може да се каже само, че както при айсберга по-голямата част е потопена в океана и само едно незначително връхче се издига над водата, така и невидимата, скритата част на всяка проявена вещ и всяка жива форма съществува в невидимия или Тънкия свят с по-голямата си част, докато в плътния свят се вижда само тяхната плътна външна обвивка. (2.176)

Физическото тяло е калъф, в който пребивава човекът и който той използва през време на живота си на физически план, във физическия свят. Проводникът и неговата материя точно съответстват на този план, на който живее съзнанието. Ако се сравни живото и мъртвото тяло, ще може лесно да се разграничи физическата обвивка от всички останали. По-трудно е разграничаването между останалите обвивки или тела, където са съсредоточени емоциите, чувствата и мислите. Органите на чувствата или, по-точно, същността на техните функции, остават с човека във всички светове и във всички обвивки. И в астралната, и в тънката, и в менталната, и по-нагоре той вижда и чува, осезава и помирисва, и усеща вкуса на нещата, тъй като природата на органите на чувствата е от огнен порядък, а техните оръдия — апаратите на съответните проводници, са към съответстващия на всеки от тях план. Може да се каже, че гамата от впечатления с всеки по-тънък проводник се разширява, като процесът на възприятие претърпява известна трансформация. Анализът на емоциите показва, че животното преживява много от чувствата, с които живее и човекът: завист, ревност, злоба, страх, любов, ненавист и т.н. Всички чувства, които сродяват човека с животните, са съсредоточени в астрала. Отделяйки ги от останалия психически живот, може да се определи сферата на активност на астрала. Излизането в астрала показва, че тази обвивка е много близка до физическото тяло по своята структура. В нея могат да се видят и ръце, и крака, и всички членове на тялото, но само механизмът на движение е малко по-различен, тъй като в астрала вече може да се лети. В тази обвивка човек гледа, слуша, разговаря почти по обичайния начин, а също и усеща почти както във физическото тяло. Но мисълта излиза на преден план и движи както астралното тяло, така и предметите наоколо. От своя страна материята в астрален план също се подчинява по-лесно на мисълта. Когато бъде отхвърлен и астралът — вместилището на страстите, въжделенията и животинските емоции, човек остава в тънкото си тяло, където е съсредоточено всичко това, което у животните го няма, а именно емоциите и чувствата от по-висок порядък. Някои от тези емоции могат да се изявят отчетливо например при посещаването на една картинна галерия заедно с куче. Кучето, добре познаващо чувството на страх, ревност, алчност, завист и привързаност, всяко от които е присъщо и на човека, няма да изпита и изрази никакви усещания при разглеждането на картините на великите майстори, защото астралът не е способен на това. За да се осъществи възприемането на изкуството и красотата е необходимо по-съвършено тяло или проводник, какъвто представлява тънкото тяло. Наличието на тънко тяло, което при повечето хора е вече оформено, позволява известно разширяване на висшите емоции извън пределите, достъпни за животните, а също и за някои хора с по-примитивна структура на психическия живот. И любовта, и привързаността, и безстрашието остават, но изтънени и пречупени през материята на тънкото тяло. В това тяло човек живее ярко и пълноценно както на Земята, така и в Надземното, но извън Земята вече без физическото тяло и без астралния проводник, ако и двете вече са отхвърлени. Човек може да преживява каквото и да било и да се наслаждава на каквото и да било в сферата на астрала, но да реши едно уравнение той може само чрез ментала. При това решаването на уравнението, независимо от дължината и сложността, той може да извърши без всякакви емоции, без да изпитва нито страх, нито злоба, нито радост, нито скръб. Оръдие на ментала е мисълта. Менталното тяло е тяло на мисълта. То е оформено не у всички и да се разчленят обвивките, отделяйки от тях това тяло, е много трудно. Твърде много са преплетени в съзнанието движенията, ставащи във всички обвивки и твърде обвързани са те една с друга. Освобождаването от страстите, от животинските страсти и овладяването усещанията на тялото (чувството на глад, жажда, студ и т.н.) позволява да се отделят физическото и астралното начала. Обуздаването на емоциите и чувствата на астрала спомага да се овладее и тънкото тяло. Контролът над мислите пък осигурява властта над менталното тяло и дава възможност да се отдели то от нисшите обвивки. По този начин овладяването на себе си довежда до разчленяване на проводниците в съзнанието и приближава възможността да се действа във всеки един от тях по отделно съзнателно на съответстващите им планове. Без това овладяване всякакви разсъждения на тази тема ще бъдат абстракция, без да се стигне до разбиране на това, за което става дума и без да се получи знание за същността на явлението. Способността за съсредоточване на мисълта върху някакъв научен проблем или просто предмет указва за навлизането на съзнанието в областта на ментала и за пребиваване в менталното тяло. Но това е всичко на всичко само първата стъпка към овладяването на мисълта, т.е. оръдието на менталното тяло, водеща в крайна сметка към овладяване и на самото тяло. Устремеността нагоре издига съзнанието и го подбужда към прояви във висшите обвивки. Възможно е да се устремиш в сферата на нисшите телесни въжделения, а също и в сферата на най-високите мисли. Във всеки случай съзнанието ще действа в съответстващия проводник. Астралът е средоточието на егоизма и личността. Висшата мисъл е безлична, безстрастна и близка на Светлината, защото самата е светлоносна. По този начин, разграничавайки сферите и плановете на активност на съзнанието, могат да се разделят обвивките в съзнанието, усилвайки висшите проводници и съсредоточвайки в тях своята активност. В резултат на това ще се получи преобладаване на обвивката, на която се оказва внимание и предпочитание. В каквото живее човек, с това и ще пребъде. Анализът на себе си и своите усещания, възприятия и мисли ще доведе към разбирането на това, което става в собствения микрокосмос. Овладяването на себе си приближава и овладяването на своите обвивки, което означава подчиняването им на волята. (2.225)