В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
Трите нисши обвивки — физическа, астрална и ментална съответстват на трите свята, от които произлиза съответно всяка една от тях. Тялото (физическата обвивка) е от земята и се връща в земята, последвано от астралното и менталното тела, когато отслужат отредения им срок. Земното тяло е временно, временни са и двете останали тела, а само огненото тяло е безсрочно. То, именно, ще бъде и извън временната, вечна Обител за духа. Който вижда своя дом в земното тяло, ограничава себе си в срока на земния живот; който вижда дома си в астралното или менталното тяло, също поставя предел на своя живот, защото, макар че тези обвивки живеят по-дълго от земната, духът последователно ги отхвърля и остава само с това, което е съсредоточено в безсмъртното огнено тяло. Когато съзнанието пребивава в една от трите нисши, смъртни обвивки, то може да се привърже към всяка една от тях и, олицетворявайки себе си с която и да било от тях, да ограничи своето съществуване в полагащите им се срокове. Разбира се, пребиваването в астралното или тънкото и менталното тела е значително по-продължително, отколкото в земното тяло, обаче и то привършва със смъртта на тези обвивки, които се отхвърлят подобно на физическото тяло. Така три смърти очакват въплъщенеца, т.е. родения в плът. Съсредоточвайки всичко свое в земното тяло и отричайки възможността за съществуване в тънкото тяло, човек обрича съзнанието си на смърт в тази обвивка и няма да има съзнателен живот в Надземния свят. По същия начин той може да умре или да възкръсне за живот и на по-високите планове: тънък и ментален. Но истинското безсмъртие е само в огненото тяло и в Огнения свят. Ако по време на живота на Земята са събрани елементи на непреходното в огненото тяло или висшата триада, то обителта или домът за духа ще е построен и съзнанието ще има в какво да се прояви и да пребивава жизнено. А когато огненото тяло е оформено още на Земята, което е възможно само в много редки случаи, тогава осъзнатото безсмъртие се постига още на Земята и непрекъснатостта на съзнанието при смяната на обвивките ще бъде неотменимо достижение на духа. Това, именно, е и придобиването на вечен живот. Но отричайки го човек обрича себе си на смърт, защото в Надземния свят животът е според съзнанието. Всеки, който приема концепцията за вечния живот и безсмъртието на духа, получава възможност да бъде действително безсмъртен, защото потвърждава своето съзнателно битие в невидимите светове. Положението, че там животът е според съзнанието, е особено важно, защото дава на човека ключа към безсмъртието. Казано е: според вярата си ще получите, т.е. според съзнанието. И това, което утвърдите тук, ще бъде потвърдено и там, а това, което отхвърлите, ще бъде отхвърлено. Състоянието на безсмъртие е справедливо състояние. Човек живее с това, което е донесъл със себе си и което е събрал. Колкото по-богато и по-голямо е донесеното, толкова по-богат и разнообразен е животът. Може да се случи и така, че отхвърляйки трите обвивки човек да се окаже без нищо и да няма с какво да живее, защото не е донесъл нищо и нищо не е събрал. За да се пожъне, трябва да се посее. Всяко зърно, дори и най-дребното, засято на Земята, ще даде в Надземния свят своите кълнове и своите плодове. При това не едно към едно, а едно към две, едно към три, едно към десет и повече. Така малките зрънца от елементите на безсмъртието, грижливо събрани на Земята, в Надземния свят ще се окажат безценни съкровища. Затова още по време на земния живот всеки трябва да се научи да различава значимостта на елементите, съставляващи вътрешния живот на човека. Повечето от съзнанията са изпълнени със земни елементи и това психическо обкръжение на човека поставя и границите на живот на неговото съзнание. Така границите на живота се определят от мисълта. И мисълта може да доведе човека или до задънената улица, наречена смърт, или в сияйните простори на Безпределността. Така с мисълта си човек сам осъжда себе си на смърт или на живот. (2.113)