Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
— Разбрано — потвърди Сара.
— Добре.
За няколко минути се придвижиха на няколкостотин метра от пътя. Снегът тук беше твърд, веригите на шейните скърцаха и пищяха по него.
— Вече се движим по лед — каза Болдън след малко.
— Забелязах.
— Не остана много.
Евънс гледаше през прозореца. Вече не виждаше пътя. Всъщност вече не беше сигурен в коя посока е останал. Всичко изглеждаше еднакво. Внезапно го обзе тревога.
— Наистина сме в средата на нищото.
Шейната се плъзна странично по леда и той се хвана за таблото и възкликна:
— Божке!
— Ти да не си от нервните пътници? — попита Сара.
— Май има нещо такова.
— Жалко, че не можем да послушаме музика. Има ли някакъв начин да си пуснем музика? — попита тя Болдън.
— Би трябвало — каза той. — Уедел излъчва денонощно. Минутка само. — Спря шейната си, слезе и тръгна назад към тяхната. Покатери се на веригата и отвори вратата. Отвън моментално нахлу леден въздух. — Понякога това създава смущения — каза той и откачи транспондера от таблото. — Така. Я опитайте радиото сега.
Сара завъртя копчето на приемника. Болдън тръгна към своята шейна, понесъл транспондера им. След секунди включи на скорост и дизеловият двигател изплю черен облак изгорели газове.
— Мислех, че са си осигурили по-екологични возила — каза Евънс, загледан в пушилката, докато шейната на Болдън поемаше напред.
— Не улавям никаква музика — каза Сара.
— Няма значение. Не държа чак толкова.
Изминаха още стотина метра и Болдън пак спря.
— Сега пък какво има? — попита Евънс.
Болдън слезе от шейната, мина зад нея и се наведе да огледа веригите.
Сара още се мъчеше с радиото. Натискаше копчетата за различните честоти, но откриваше само статичен шум.
— Откажи се, този шум е ужасен — каза Евънс. — Просто го изключи. Защо всъщност спряхме?
— Не знам — каза Сара. — Той, изглежда, проверява нещо.
Болдън се обърна и погледна към тях. Не помръдваше. Само стоеше и ги гледаше.
— Дали не трябва да излезем? — каза Евънс.
Радиото изпука и се чу следното:
— … Уедел до… 401. Чувате ли ме, доктор Кенър? Станция Уедел до… Кенър. Чувате ли?
— Хей — каза Сара и се усмихна. — Май най-после хванах нещо.
Радиото съскаше и пукаше.
— … току-що Джими Болдън бе открит в безсъзнание… работилницата. Не знаем кой е… там с… но не е…
— Ох, мамка му — каза Евънс, втренчил поглед в мъжа отпред. — Този не е Болдън? Тогава кой е?
— Не знам, но ни е препречил пътя — каза Сара. — И чака.
— Какво чака?
Изпод тях се чу силен трясък. В затвореното пространство на кабината звукът проехтя като изстрел. Шейната леко се измести.
— Майната му — каза Сара. — Махаме се оттук, дори ако трябва да го прегазя това копеле. — Тя включи на скорост и шейната запълзя назад. Сара дръпна лоста и шейната тръгна напред.
Още един трясък!
— Тръгвай! — извика Евънс. — Тръгвай!
Тряс! Тряс! Шейната се разтърси и се килна. Евънс погледна човека, който се преструваше на Болдън.
— Ледът е — каза Сара. — Той чака ледът да се счупи под тежестта ни.
— Прегази го! — каза Евънс и посочи напред. Мнимият Болдън им правеше някакъв знак. В първия момент Евънс не схвана какво има предвид. После разбра.
Махаше им за сбогом.
Сара настъпи педала за газта и двигателят зарева, но в следващия миг теренът под тях поддаде окончателно и шейната заби нос надолу. Евънс видя синьоледената стена на цепнатина. После шейната се наклони още напред, за миг застина в свят от зловещо синьо, после се гмурна към чернотата долу.
НАСЕЧЕНАТА ЗОНА
Сряда, 6 октомври
15:51
Сара отвори очи и видя огромен рояк сини звезди, разпръскващ се радиално във всички посоки. Челото й беше леденостудено, усещаше ужасна болка във врата. Размърда се предпазливо и почна да проверява крайниците си поред. Боляха я, но можеше да ги движи всичките, с изключение на десния крак, който беше затиснат под нещо. Закашля се, после се опита да определи положението си. Лежеше на хълбок, лицето й беше притиснато към предното стъкло — беше го пукнала с чело. Тя се надигна и бавно се огледа.
Беше тъмно — или здрачно по-скоро. Слаба светлина идваше някъде вляво от нея. Все пак се виждаше, че кабинката лежи на едната си страна, а веригите на шейната опират в ледената стена. Сигурно бяха паднали върху нещо като издатина или корниз. Погледна нагоре — отворът на цепнатината беше изненадващо близо, на трийсет или четирийсет метра над нея. Достатъчно близо да я изпълни с надежда.