Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
Изключиха двигателите и излязоха от шейните. На Евънс му беше студено и в кабината, но леденият въздух навън буквално му спря дъха. Закашля се от усилието да диша. Кенър, изглежда, не срещаше такива затруднения — тръгна право към голямата палатка и изчезна вътре.
Болдън посочи редицата флагчета.
— Виждате ли следите от шейната му, успоредно на сензорните устройства? Сигурно е отишъл да провери замерванията. Разположил ги е на повече от сто и петдесет километра на запад.
— Сто и петдесет километра? — възкликна Сара.
— Да. Разположил е GPS-радио устройства по цялата тази дължина. Те предават информация и той следи как се придвижват заедно с леда.
— Но едва ли се касае за голямо придвижване…
— За период от няколко дни — да. Но тези устройства ще останат на местата си година и повече. И ще предават данните чрез радиосигнали до Уедел.
— Доктор Брюстър ще остане толкова дълго?
— О, не, той ще се прибере, сигурен съм. Твърде скъпо е да остане тук. Стипендията му покрива само двайсет и един дни първоначален престой и след това по една седмица на всеки няколко месеца за мониториране на резултатите. Но ние ще му препращаме данните. Даже тия дни ги качихме в интернет — ще ги получава, без значение къде се намира.
— Значи сте му направили уеб страница с ограничен достъп?
— Именно.
Евънс затупа с крака на студа.
— Е, няма ли да се връща тоя Брюстър?
— Трябва да се върне. Но кога, не мога да кажа.
Кенър извика откъм палатката:
— Евънс!
— Май иска да ида при него.
Евънс тръгна към палатката, а Болдън каза на Сара:
— Идете и вие с него, ако искате. — И посочи на юг, където се събираха тъмни облаци. — По-добре да не се мотаем тук прекалено дълго. Май се задава буря. Чака ни два часа път обратно и никак няма да е забавно, ако бурята ни настигне. Видимостта пада до три метра и по-малко. Ще трябва да останем тук, докато не отмине. Което може да отнеме два-три дни.
— Ще им кажа — отвърна тя.
Евънс отметна платнището. Вътрешността грееше в оранжево от материята на палатката. Пълно беше с останки от дървени сандъци, разбити и наредени на купчини по земята. Върху тях имаше десетки кутии от твърд картон, всичките с еднакви надписи — логото на Мичиганския университет, а отдолу надпис в зелено:
Мичигански университет
Катедра „Екологични науки“
Съдържание: изследователски материали
Изключително чувствителни
ТРЕТИРАЙ ВНИМАТЕЛНО
Тази страна нагоре
— Изглежда нормално — каза Евънс. — Сигурен ли се, че този човек наистина не е изследовател?
— Виж сам — каза Кенър и отвори една от картонените кутии.
Вътре имаше стек пластмасови конуси, приблизително с размерите на конусите за пътна маркировка. Само дето тези бяха черни, а не оранжеви. — Знаеш ли какво представляват тези неща?
— Не. — Евънс поклати глава.
Сара влезе в палатката.
— Болдън казва, че се задава буря и трябва да побързаме.
— Не се притеснявай, няма да се бавим — каза Кенър. — Сара, искам да отидеш в другата палатка. Виж дали няма да намериш компютър там. Какъвто и да е — лаптоп, лабораторен, джобен — каквото и да е, стига да има микропроцесор. Виж дали ще намериш и някакво радиоустройство.
— Какво по-точно?
— Нещо с антена.
— Добре. — Тя се обърна и излезе.
Евънс още преглеждаше кутиите. Отваряше вече четвърта. Във всички имаше черни конуси.
— Не разбирам.
Кенър взе един конус и го обърна към светлината. С релефни букви пишеше: PTBC-XX–904/8776-AW203 САЩ МО.
— Министерство на отбраната. Това нещо военно ли е? — попита Евънс.
— Да — каза Кенър.
— Но какво представляват?
— Това са предпазни контейнери за конусовидни ВПВ-та.
— ВПВ-та?
— Времево прецизирани взривове. Това са експлозиви, които се детонират от компютър в разстояние на милисекунди, така че да генерират резонансен ефект. Отделните взривове не са особено разрушителни, но разположението им във времето е такова, че създава резонансни вълни в заобикалящата материя. Точно оттам идва разрушителната сила — от резонансната вълна.
— Какво е резонансна вълна?
— Виждал ли си как малките момичета играят на въже — две от децата го въртят, а трето го прескача? Да? Така, а сега си представи, че не въртят въжето, а само го движат бързо нагоре-надолу. При това движение се генерират вълни по дължината на въжето, напред и назад.
— Да…
— Но ако момичетата го движат с определена скорост, вълните сякаш спират да се движат напред и назад. Въжето приема извита форма и я задържа. Виждал ли си го? Е, това е резонансна вълна. Движи се напред-назад в съвършен синхрон и в резултат изглежда неподвижна.