Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
— И ще трябва да го пресечем това нещо?
— Не е проблем — каза Болдън. — Преди две години построиха път, който пресича безопасно зоната. Запълниха всички цепнатини.
Влязоха в заслона от гофрирана стоманена ламарина и Евънс видя редица тромави возила с червени кабинки и тракторни вериги.
— Това са шейните — каза Болдън. — Ти и Сара ще се качите в едната, доктор Кенър в другата, а аз ще ви водя в третата.
— Защо всички не са качим в една?
— Стандартна предпазна мярка. За по-малка тежест. Нали не искате шейната ви да пропадне в някоя цепнатина?
— Нали каза, че цепнатини са запълнени?
— Запълнени са. Но пътят е върху ледено поле, а ледът се движи с по пет сантиметра на ден. Което означава, че и пътят се движи. Не се притеснявайте, той е ясно обозначен с флагчета. — Болдън се покатери на дебелата верига. — Елате да ви покажа как се управлява шейната. В общи линии като обикновена кола — педалът е тук, това е ръчната спирачка, съединителят, воланът. Парното се включва оттук — той показа едно копче — и гледайте да не го изключвате. Така температурата в кабинката ще е около десет градуса над нулата. Този голям оранжев фар на таблото е транспондерът. Включва се с този бутон. Автоматично се включва и когато шейната се наклони с повече от трийсет градуса спрямо хоризонтала.
— Искаш да кажеш, ако паднем в цепнатина — уточни Сара.
— Повярвайте ми — няма такава опасност. Просто ви показвам кое как работи. Транспондерът предава код, който е уникален за всяка шейна, така че да дойдем и да ви намерим. Ако по някаква причина се наложи да ви спасяваме, трябва да знаете, че средното време за спасяване е два часа. Храната ви е тук, водата тук. Имате достатъчно за десет дни. Аптечката е тук, включително морфин и антибиотици. Пожарогасителят е тук. Експедиционната екипировка е в тази кутия — котки, въжета и така нататък. Спалните чували са тук, заедно с минигрейки. Ще ви спасят от измръзване в продължение на седмица, ако се мушнете вътре. Това е, кажи-речи. Имаме връзка по радиото. Говорителят е в кабината. Микрофонът е над предното стъкло. Активира се гласово — нужно е само да кажете нещо. Разбрахте ли?
— Разбрахме — каза Сара и се вмъкна в кабинката.
— Ами да тръгваме тогава. Професоре, да питате нещо?
— Не, всичко ми е ясно — каза Кенър и се качи в съседната шейна.
— Добре — каза Болдън. — Само помнете, че температурата навън е трийсет под нулата. Ръцете и лицето ви да са покрити. Откритата кожа измръзва за по-малко от минута. Пет минути и може да си изгубите част от анатомията. Не искаме да си идете вкъщи с по-малко пръсти от онези, с които сте дошли. Или без носове.
Болдън отиде при третата шейна и каза:
— Ще се движим в колона по един. Дистанция от три дължини. Не я скъсявайте при никакви обстоятелства, не изоставайте също. Ако се разрази буря и видимостта намалее, поддържаме същата дистанция, но с по-ниска скорост. Разбрано?
Всички кимнаха.
— Да тръгваме тогава.
В другия край на навеса една врата от гофрирана ламарина се вдигна със скърцане. Навън слънцето светеше ярко.
— Времето изглежда чудесно — каза Болдън. И сред облак от дизелови пари подкара първата шейна към вратата.
Толкова друсаше, че сякаш костите им се разместваха. Леденото поле, което изглеждаше толкова плоско и еднообразно от разстояние, се оказа изненадващо неравно отблизо, с дълги тесни падини и стръмни склонове. Евънс имаше чувството, че е в лодка, подмятана от бурно море, само дето морето беше замръзнало и те бавно пълзяха през него.
Караше Сара, ръцете й стискаха уверено волана. Евънс седеше до нея, впил пръсти в таблото за равновесие.
— С каква скорост се движим?
— С малко повече от двайсет километра в час, струва ми се.
Евънс изсумтя, когато забиха нос в тясна падина и с мъка излазиха нагоре.
— И ни чакат още два часа?
— Той така каза. Между другото, ти провери ли източниците на Кенър?
— Да — сърдито отговори Евънс.
— Фалшиви ли бяха?
— Не.
Тяхната шейна беше последна. Пред тях се движеше Кенър, най-отпред — Болдън.
Радиото изсъска.
— Така — чуха те гласа на Болдън по говорителя. — Навлизаме в насечената зона. Поддържайте дистанцията и се движете в коридора между флагчетата.
Евънс не забелязваше нищо по-различно — все същото ледено поле, ослепително бяло на слънцето, — но от двете страни на маршрута имаше червени флагчета на двуметрови пилони.
След малко Евънс присви очи към полето извън пътя и цепнатините в леда. Бяха с наситеносин цвят и сякаш излъчваха собствена светлина.