Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
— Колко са дълбоки? — попита той.
— Най-дълбоката, която сме намирали, е около километър — отговори Болдън по радиото. — Някои са по триста метра. Повечето са по трийсетина метра или по-малко.
— И всички ли са такива на цвят?
— Да. Но не ви трябва да ги гледате отблизо.
Въпреки сериозните предупреждения пресякоха зоната без проблеми и флагчетата останаха зад тях. Сега вляво се виждаше ниска планина, покрита с бели облаци.
— Това е Еребус — каза Болдън. — Активен вулкан. Онова, дете излиза от върха, е пара. Понякога плюе лава, но не толкова надалеч. Терор не е активен. Можете да го видите напред. Онзи малък склон.
Евънс беше разочарован. Името, планина Терор, го беше настроило за нещо страховито — а не за този полегат хълм с оголени скали на върха. Ако не му бяха посочили планината, можеше изобщо да не я забележи.
— Защо са го нарекли така? — попита той. — Терор — нищо кой знае колко ужасно не виждам в него.
— Няма нищо общо с това. Първите антарктически забележителности са наречени на корабите, които са ги открили — каза Болдън. — „Терор“ явно е било име на кораб от деветнайсети век.
— Къде е лагерът на Брюстър? — попита Сара.
— Би трябвало да го видим всеки момент — каза Болдън. — А вие какво, нещо като инспектори ли сте?
— Ние сме от международната инспекционна агенция — каза Кенър. — Задачата ни е да се уверим, че нито един американски изследователски проект не нарушава международните споразумения за Антарктида.
— И какво?
— Доктор Брюстър се включи толкова внезапно, че така и не е представил изследователската си стипендия за одобрение от агенцията — продължи Кенър. — Така че ще го проверим на място. Рутинна проверка.
Подскачаха и се тръскаха още няколко минути в мълчание. Все още нямаше и следа от лагер.
— Хм, може да го е преместил — каза Болдън.
— Какви изследвания провежда той, между другото? — попита Кенър.
— Не съм сигурен — каза Болдън, — но чух, че изучавал механизмите на леденото отцепване. Нали се сещате, кака ледът стига до ръба и след това се отцепва от шелфа. Залагал GPS устройства в леда, за да проследи движението му към морето.
— Близо ли сме до морето? — попита Евънс.
— На шестнайсет-седемнайсет километра — каза Болдън. — На север.
— Ако изучава формирането на айсберги, защо работи толкова далеч от брега? — намеси се Сара.
— Това всъщност не е много далеч — каза Кенър. — Преди две години от шелф Рос се отцепи айсберг с ширина шест и дължина шейсет километра. Голям колкото Роуд Айланд. Един от най-големите, документирани някога.
— Не заради глобалното затопляне обаче — каза Евънс на Сара с отвратено сумтене. — Глобалното затопляне не може да е отговорно за това. О, не.
— Всъщност наистина не е отговорно — каза Кенър. — Причината е в местните условия.
Евънс въздъхна.
— Защо ли не съм изненадан?
— Няма нищо нередно в идеята за местни условия, Питър — каза Кенър. — Това е континент. Би било изненадващо, ако си нямаше свои отличителни климатични модели, независими от глобалните тенденции, съществуващи или не.
— Съвсем вярно — каза Болдън. — Тук определено има местни модели. Като китабатичните ветрове например.
— Като какво?
— Китабатичните ветрове. Това са гравитационни ветрове. Може да сте забелязали, че тук е доста по-ветровито, отколкото във вътрешността. Вътрешността на континента е сравнително тиха.
— Какво е гравитационен вятър? — попита Евънс.
— На практика Антарктика е един голям леден купол — подхвана Болдън. — Вътрешността е по-нависоко от крайбрежието. И е по-студена. Студеният въздух се придвижва надолу и постепенно набира скорост. Понякога достига до осемдесет — сто и двайсет километра в час при брега. Днес обаче не е много силен.
— За наш късмет — каза Евънс.
И тогава Болдън каза:
— Вижте там, право напред. Изследователският лагер на професор Брюстър.
ЛАГЕРЪТ НА БРЮСТЪР
Сряда, 6 октомври
14:04
Нямаше много за гледане — две оранжеви палатки с куполообразна форма, една малка и една голяма, плющящи на вятъра. Голямата като че ли беше за оборудването — ръбове на контейнери издуваха на места платнището й. От другата страна на лагера се виждаха означени с оранжеви флагчета устройства, прикрепени в леда на стотина метра разстояние едно от друго в линия, която се губеше в далечината.
— Ще спрем тук — каза Болдън. — Доктор Брюстър, изглежда, не е в лагера. Шейната му я няма.
— Само ще огледам — каза Кенър.