Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Туула Паркусярви
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)». Краткое содержание книги:
— Църквите ни са обединени — обясних. — Опитай се да разбереш това. Унията е провъзгласена. Всяка латинска венчавка е толкова официална, колкото и гръцката, и аз ще престъпя светото причастие, ако си позволя да се оженя отново. Това е въпрос на принцип, за Бога, та нали край Варна не се отказах от вярата си и не приех исляма, макар че ятаган висеше над главата ми. Срамно ще е сега да се отрека — заради женските ти капризи и за да ти угодя.
— В много от черквите веруюто все още се чете без допълнение — твърдоглаво упорстваше тя. — Венчавките, погребенията и кръщенетата все още се извършват както преди, а Григорий Мамас е лъжепатриарх и е отлъчен от Светия синод. Дори сам папата не може да му помогне, защото той е само сянка, назначена от василевса. Истинската гръцка църква се е прикрила зад тази сянка, но ще се появи, когато й дойде времето. Присъедини се към нея и безсмисленият ти предишен брак ще стане невалиден, все едно че никога не е съществувал.
Заудрях се в гърдите с юмруци и заскубах косите си.
— Защо се родих на този проклет свят? — горчиво простенах аз. — Защо не мога да живея така, както сам желая, в разбирателство и мир със собствената си съвест? Какво е това проклятие, което тегне над мен? И ти ли ще ме преследваш с попове и адвокати, макар че още не съм те докоснал?
— Няма и да ме докоснеш! Никога! Ако ще да умирам! — възкликна тя. — И за мен е въпрос на принципи, за които ти все така натякваш. Живей със съвестта си, но знай, че ще живееш и ще умреш самотен. Живеем сред хора, а не сред богове. Сред хората човек трябва да умее да се нагажда и да отстъпва. Заради теб аз се отрекох от баща си и от дома си. Ти също ще трябва от нещо да се отречеш или ще започна да мисля, че не сме един за друг. „Ще трябва да избереш“, ми каза ти веднъж. Е, добре, сега е твой ред. Избирай! Това е моята последна дума!
Аз се втурнах в стаята си, заслепен от сълзи и гняв, запасах сабята си, обух ботушите си и навлякох стоманена ризница.
— Сбогом, Ана! — извиках, като се спуснах по стълбите покрай нея. — Оттук насетне ме търси по крепостните стени. В ръката си държиш ябълка, но не смееш да я отхапеш, защото те е страх, че може да е червива.
— На, вземи си ябълката обратно! — кресна в отговор тя и запокити подире ми първия паднал под ръката й предмет — един скъп стъклен фенер, — който се разби в моята глава и посипа врата ми със стъкла. Но аз не усетих нищо тогава. Тряснах входната врата зад гърба си така, че цялата къща се разтресе.
Ана изтича подире ми, отвори портата и неспокойно извика:
— Хей, да не си наранен?
Не се обърнах. Затичах по улицата, все едно че дявол ме гонеше, а ризницата се раздрънча на гърба ми. Така безумно я обичам!
4 април 1453
В понеделник плаващият бараж бе изнесен на мястото му и сега той затваря пристанището от кулата на Евгений, до кулата на Галата край Пера. Нито един кораб, дори да иска, не може вече да се измъкне от никъде. От бряг до бряг веригата плува като водна змия.
След като напуснах дома си, аз безпрепятствено се присъединих към подсилената стража край Свети Романовата порта. Латинците мързеливо се излежават по кулите и бойниците, варят агнешко в казанчетата си, играят карти и пият вино. Гърците пеят химни и се молят. Вестовоите стоят по стените. От време на време някой от тях си въобразява, че вижда движещи се сенки в тъмната нощ и хвърля запалена факла или изстрелва горяща стрела през защитния ров. Но зад стената е само мъртвата пустош.
Скоро ще настъпи краят на готвенето и в казанчетата ще започнат да топят олово и да варят смола.
По стените е разположена цяла батарея тънкоцеви оръдия с пряко прицелване, а също така и няколко огромни бомбарда, които изплюват гюллетата си по траектория, прилична на дъга. Но техните трясъци повече вредят на стените, отколкото на врага. Те дори не са изпробвани. Барутът се пести за мускетите, които стрелят с оловни куршуми.
Близо до зъбчатите бойници императорските техници са инсталирали старовремски балисти и катапулти. Те хвърлят далеч зад рова каменни късове, които обаче летят по-бавно от оръдейните шрапнели.
Ако може да се избира между барутен пищов и арбалет, един на петдесет ще избере пищова. Арбалетът е къде по-сигурен и по-безопасен.
Хоризонтът е почервенял и латинците се обзалагат за това, дали на сутринта турците ще се появят пред портите. Всички са изнервени и сън не ги хваща. Наемните войници псуват постоянно, а това обижда гърците и те се държат настрана от тях.