Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)

— Църквите ни са обединени — обясних. — Опитай се да разбереш това. Унията е провъзгласена. Всяка латинска венчавка е толкова официална, колкото и гръцката, и аз ще престъпя светото причастие, ако си позволя да се оженя отново. Това е въпрос на принцип, за Бога, та нали край Варна не се отказах от вярата си и не приех исляма, макар че ятаган висеше над главата ми. Срамно ще е сега да се отрека — заради женските ти капризи и за да ти угодя.

— В много от черквите веруюто все още се чете без допълнение — твърдоглаво упорстваше тя. — Венчавките, погребенията и кръщенетата все още се извършват както преди, а Григорий Мамас е лъжепатриарх и е отлъчен от Светия синод. Дори сам папата не може да му помогне, защото той е само сянка, назначена от василевса. Истинската гръцка църква се е прикрила зад тази сянка, но ще се появи, когато й дойде времето. Присъедини се към нея и безсмисленият ти предишен брак ще стане невалиден, все едно че никога не е съществувал.

Заудрях се в гърдите с юмруци и заскубах косите си.

— Защо се родих на този проклет свят? — горчиво простенах аз. — Защо не мога да живея така, както сам желая, в разбирателство и мир със собствената си съвест? Какво е това проклятие, което тегне над мен? И ти ли ще ме преследваш с попове и адвокати, макар че още не съм те докоснал?

— Няма и да ме докоснеш! Никога! Ако ще да умирам! — възкликна тя. — И за мен е въпрос на принципи, за които ти все така натякваш. Живей със съвестта си, но знай, че ще живееш и ще умреш самотен. Живеем сред хора, а не сред богове. Сред хората човек трябва да умее да се нагажда и да отстъпва. Заради теб аз се отрекох от баща си и от дома си. Ти също ще трябва от нещо да се отречеш или ще започна да мисля, че не сме един за друг. „Ще трябва да избереш“, ми каза ти веднъж. Е, добре, сега е твой ред. Избирай! Това е моята последна дума!