Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)
Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)

Электронная книга - «Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)». Краткое содержание книги:

Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)
1 ... 69 70 71 72 73 74 75 76 77 ... 155
Перейти на страницу:

Докато будувам с останалите, горчивина и съмнение обземат душата ми. Не мога да не мисля за Ана Нотарас. Не мога! Съдбата едва ли сама ме тласка така неизбежно по този път. Защо така упорито желае законно да се обвърже с мен? Тя трябва да разбере, че аз си имам причина, поради която не мога да се съглася. Защото аз наистина имам причина. Да, наистина имам?

Ако се откажа от унията и си позволя да се венчая за нея, това ще е още една стъпка към онова ужасно изкушение.

Защо трябваше да я срещна? Беше ли това предварително нагласено? Баща й наистина ли не знае, че тя все още е в града? Или те действат заедно — баща и дъщеря? Но Лукас Нотарас не може да знае кой съм аз?

Защо ли ми трябваше да я срещна тогава край портите на „Света София“, когато пътят ми беше така ясен и чист? Сега душата ми е объркана и мрачна. Ще позволя ли на духа да бъде подмамен от съблазните на плътта? Но любовта ми не е ли дух и плът ведно? Вярвам в това! Да, вярвам в това!

Човек съм, а не ангел? И все пак болката изчезна, когато положих ръката си върху Мануиловата глава.

И всичко това, за да се докосна до Бога! И всичко това, за да се хвърля в пламтящия гроб на собствената си похот!

Да не я ли мразя? Само защото я обичам?

5 април 1453

При изгрев слънце по всички пътища и пътеки, водещи към града, се вдигнаха огромни облаци прах. Измежду тях изплуваха първите разпръснати турски войски. Съзирайки стените, те призоваваха Аллах и неговия пророк и размахваха оръжията си. Кървави слънчеви отражения заиграха по остриетата на копия и ятагани.

Джустиниани изпрати да ме извикат. Той и василевсът, и двамата на коне, бяха вече при Карисиосовите порти. От двете им страни неколкостотин нобили с труд укротяваха буйните си жребци, които цвилеха и копаеха земята с копитата си. Това бяха същите онези млади мъже, които саркастично се надсмиваха над императорската реч и които играеха по цял ден на топка из Хиподрума — красиви, горди младежи, които смятаха, че е под достойнството им дори да говорят с латинците.

— Да яздиш умееш, Жан Анж — рече Джустиниани, — а умееш ли да свириш на тръба?

Кимнах утвърдително.

— Искаше да се биеш, нали? — продължи той. — Добре. Предоставя ти се такава възможност, но внимавай битката да не продължи твърде дълго и да не ви отрежат пътя за отстъпление. И кажи на тези проклети тъпанари, че ще обеся всеки, който не се подчини на тръбата. Не бива да загубим нито един човек. Това е само демонстрация, а не атака. Единственото, което целим, е да объркаме турскит еколони. Поглеждай често към кулата. Оттам ще ти известя с флаг, ако сте в опасност от обкръжение.

Аз взех тръбата и я надух — звукът й беше ясен и звънлив. По-буйните от конете се изправиха на задните си крака, а аз викнах на младежите, че не съм се натрапил по собствено желание, за да разделя славата с тях. По заповед на протостратора трябваше да ги следвам и да дам сигнал за оттегляне. Казах им, че съм по-възрастен от тях и че съм се сражавал в конница още преди битката край Варна.

Джустиниани учтиво заговори на гигантския си жребец, обяснявайки му положението, и ми подаде юздите.

— Моят кон ще те пази по-надеждно от собствения ти меч — отбеляза той. — С копита ще се провре и през най-гъстото меле, а ако е необходимо, със зъби ще прегризе на две всеки изпречил се на пътя му агарянин.

Той наистина е страховит и огромен западен боен жребец, въпреки че е по-бавен и по-тромав от расовите топлокръвни гръцки коне. Животните, за щастие, ми се подчиняват, иначе аз щях много повече да се ужася от него, отколкото от турците. Джустиниани е висок и стремената му не са ми удобни, но нямаше време да бъдат скъсени. Подвижният мост със скърцане вече се спускаше, а десетина мъже разтваряха портите.

Гърците потеглиха в сравнително добър ред, но още на моста започнаха да пришпорват конете и с викове да ги подканят, така че цялата дружина се устреми напред като разбесняло се стадо. Яздех подире им и земята се тресеше под копитата. Моят грамаден жребец беше разярен от факта, че яздех отзад, тъй като беше свикнал да се носи в първите редици. Той правеше всичко възможно да изпревари другите коне, а аз имах усещането, че седя в дървена куличка на гърба на боен слон.

Препускахме срещу отряд пешаци, идващи по пътя за Адрианопол. Щом ни съзряха, те се разгърнаха от двете страни на пътя и първите стрели бръмнаха насреща ни. Младите гърци се разпръснаха по цялото поле, все едно че гонеха топка по игрище. За топки им служеха турските глави. Много скоро жребецът ми прегази първата си жертва. В това време откъм фланга в далечината на помощ на пешаците галопираше спахийска конница с развени червени наметала.

1 ... 69 70 71 72 73 74 75 76 77 ... 155
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)