Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)

Джустиниани изпрати да ме извикат. Той и василевсът, и двамата на коне, бяха вече при Карисиосовите порти. От двете им страни неколкостотин нобили с труд укротяваха буйните си жребци, които цвилеха и копаеха земята с копитата си. Това бяха същите онези млади мъже, които саркастично се надсмиваха над императорската реч и които играеха по цял ден на топка из Хиподрума — красиви, горди младежи, които смятаха, че е под достойнството им дори да говорят с латинците.

— Да яздиш умееш, Жан Анж — рече Джустиниани, — а умееш ли да свириш на тръба?

Кимнах утвърдително.

— Искаше да се биеш, нали? — продължи той. — Добре. Предоставя ти се такава възможност, но внимавай битката да не продължи твърде дълго и да не ви отрежат пътя за отстъпление. И кажи на тези проклети тъпанари, че ще обеся всеки, който не се подчини на тръбата. Не бива да загубим нито един човек. Това е само демонстрация, а не атака. Единственото, което целим, е да объркаме турскит еколони. Поглеждай често към кулата. Оттам ще ти известя с флаг, ако сте в опасност от обкръжение.

Аз взех тръбата и я надух — звукът й беше ясен и звънлив. По-буйните от конете се изправиха на задните си крака, а аз викнах на младежите, че не съм се натрапил по собствено желание, за да разделя славата с тях. По заповед на протостратора трябваше да ги следвам и да дам сигнал за оттегляне. Казах им, че съм по-възрастен от тях и че съм се сражавал в конница още преди битката край Варна.

Джустиниани учтиво заговори на гигантския си жребец, обяснявайки му положението, и ми подаде юздите.

— Моят кон ще те пази по-надеждно от собствения ти меч — отбеляза той. — С копита ще се провре и през най-гъстото меле, а ако е необходимо, със зъби ще прегризе на две всеки изпречил се на пътя му агарянин.

Той наистина е страховит и огромен западен боен жребец, въпреки че е по-бавен и по-тромав от расовите топлокръвни гръцки коне. Животните, за щастие, ми се подчиняват, иначе аз щях много повече да се ужася от него, отколкото от турците. Джустиниани е висок и стремената му не са ми удобни, но нямаше време да бъдат скъсени. Подвижният мост със скърцане вече се спускаше, а десетина мъже разтваряха портите.

Гърците потеглиха в сравнително добър ред, но още на моста започнаха да пришпорват конете и с викове да ги подканят, така че цялата дружина се устреми напред като разбесняло се стадо. Яздех подире им и земята се тресеше под копитата. Моят грамаден жребец беше разярен от факта, че яздех отзад, тъй като беше свикнал да се носи в първите редици. Той правеше всичко възможно да изпревари другите коне, а аз имах усещането, че седя в дървена куличка на гърба на боен слон.

Препускахме срещу отряд пешаци, идващи по пътя за Адрианопол. Щом ни съзряха, те се разгърнаха от двете страни на пътя и първите стрели бръмнаха насреща ни. Младите гърци се разпръснаха по цялото поле, все едно че гонеха топка по игрище. За топки им служеха турските глави. Много скоро жребецът ми прегази първата си жертва. В това време откъм фланга в далечината на помощ на пешаците галопираше спахийска конница с развени червени наметала.