Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Туула Паркусярви
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)». Краткое содержание книги:
— Видя ли? Ако не друго, то поне мога да те измъчвам.
— Измъчваш себе си така — отвърнах с очи, все още насълзени от желание.
— Хич не си въобразявай — възпротиви се тя. — Докато знам, че мога да превърна радостта ти в болка, удоволствието ще е само мое. Бъдещето ще покаже кой от нас е по-силен. Отначало се притеснявах от своята неопитност, но вече започвам да усвоявам маниерите на западните страни.
С треперещи ръце Ана започна да оправя роклята и косата си пред огледалото.
— Не си мисли, че съм толкова наивна, та да можеш да си правиш с мен каквото си поискаш — заяви тя с упорита усмивка. — В началото сгреших и ти свиреше на мен като на арфа. Сега обаче е мой ред да подръпвам струните ти, пък ще видим колко дълго ще издържиш. Аз съм жена от сой и при това, както сам не веднъж си изтъквал, съм вече пълнолетна. Не си мисли, че имаш работа с някое кръчмарско момиче.
Беше се преобразила. Дори гласът й беше остър и жлъчен. Аз все още треперех и не можех нищо друго да напрявя, освен да я наблюдавам. Тя кокетно ме погледна през рамо. Шията й беше грациозна, а веждите й — сини дъги. Главицата й беше като цвете, показващо се от скъпи одежди. Ръцете ми ухаеха с хиацинта на нейните страни.
— Не мога да те позная — най-сетне успях да изломотя аз.
— Сама себе си не познавам — призна искрено тя. — Незнаех, че моят характер има толкова много страни. Сеньор Жан Анж, струва ми се, че си ме превърнал в жена. Изтича до мен, грабна ме с две ръце за косата, силно разтърси главата ми, целуна ме в устата, след което внезапно ме освободи.
— Ти ме правиш такава — меко каза тя. — Ти събуждаш у мен тъмни сили. Но пробуждането им не е неприятно. Изгарям от нетърпение да се самоопозная.
Ана взе ръката ми и разсеяно започна да си играе с нея, и да я гали с меките възглавнички на пръстите си.
— Чувала съм за западните нрави — започна тя. — Сам си ми разказвал, че мъжете и жените от благородно потекло могат заедно да се къпят и публично да се ухажват. Красивите дами оставят гърдите си неприкрити и позволяват на господата да ги целуват по зърната под формата на куртоазен поздрав. В леконравна компания, под звуците на флейти, мъже и жени се забавляват по двойки и пият вино. Мъжете дори позволяват на съпругите си да се позабавляват с някой техен добър приятел, стига всичко да става в рамките на благоприличието.
— Имаш особена представа за нравите на Запада — забелязах аз. — Във всяка страна има разгулни и развратни люде със свои собствени нрави — били те християни или турци, във Венеция или в Константинопол. Тези хора обичат да пътуват от едно място на друго под най-различен претекст. Дори светите поклонения могат да бъдат добър претекст във време, когато вярата е вече мъртва и е останала само нейната обвивка. Колкото по-настойчиво човек търси забавления, толкова по-трудно открива нови наслади. В тези неща човешката изобретателност е безсилна и той е принуден да се задоволява с влудяващо ограничения свят на собствените си сетива. Човек, който търси само наслада, остава завинаги неудовлетворен.
— Ти имаш особена представа за нравите на Запада — повторих аз. — Там също така съм срещал и светци, и богати хора, които са раздали имането си и са се оттеглили в манастир. Висшестоящи, които са се отказали от постовете си и живеят от милостиня. Учени, които се самоослепяват с разчитането на древни ръкописи. Принцеси, що плащат цяло състояние за един прояден от мишки ръкопис. Астролози, прекарали живота си в изчисляване орбитите на звездните тела и тяхното отражение върху човешката съдба. Търговци, дето са измислили двойното счетоводство, с помощта на което по всяко време могат да изчислят своето състояние. Пеещи и танцуващи глупаци има във всяка страна. Само формите за общуване между мъжете и жените са различни.
Речта ми ни най-малко не я развълнува. Тя се разхождаше с огледало в ръка, откачи една от придържащите брошки на роклята си, придърпа я под раменете си и с наведена настрана глава заразглежда разголената си гръд. Едновременно с това и с помощта на огледалото тя наблюдаваше моето изражение.
— Не! — подчерта Ана. — Не! Скромността не би ми позволила да нося такава рокля в присъствието на мъже. Преди това ще трябва поне да видя други да го правят. Вероятно и с това лесно се свиква.