Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
— Звучи чудесно. Добра идея. Всичко това на едно място, и то тук, в града. Живея на около два километра от там. Обещавам, че ще стана ваша редовна клиентка.
— Ако продължаваме със същото темпо, ще отворим врати преди празниците.
— Страхотно. Случайно да имате нужда от персонал?
— Персонал? — Дейна леко се отдръпна назад и се замисли. — Работа ли търсите?
— Възнамерявам да се върна на пазара на труда, но искам да бъда близо до дома и да се занимавам с нещо приятно при гъвкаво работно време. Мога само да мечтая за това. Особено като се има предвид, че не съм вършила друго, освен домакинска работа, през последните десет години и едва наскоро се научих да боравя с компютър… всъщност, може би е твърде рано да го кажа. Единствената длъжност, която съм заемала, е секретарка в средно голяма адвокатска кантора във Филаделфия. Постъпих там веднага след като завърших гимназия и не успях да се отлича с нищо. — Засмя се на себе си. — Не си правя особено добра реклама.
— Обичате ли да четете?
— Дайте ми книга и два часа тишина и забравям за света наоколо. Умея да работя е хора и не настоявам за висока заплата. Съпругът ми печели добре и сме осигурени, но бих искала да имам собствени приходи от дейност, която не включва пране, готвене или надзираване на единадесетгодишни хлапаци.
— Мисля, че притежавате всички необходими качества за моя помощничка. Защо не наминете някой ден? Къщата със синята тераса. Ще ви разведа из нея и ще си поговорим.
— Чудесно. Ще дойда. — Джоана издаде вик на въодушевление и се засмя. — Толкова се радвам, че се натъкнах на вас. Навярно съдбата има пръст.
„Съдбата“, помисли си Дейна, когато се разделиха. Досега не й бе отдавала дължимото. Нуждата от хранителни продукти я бе довела тук, на щанда за млечни произведения в местния супермаркет.
„Нещо толкова дребно и банално“, помисли си тя, докато вървеше към касата. Но то я бе накарало да дойде в най-подходящия момент. Може би жената, която бе срещнала случайно, щеше да стане нова спица в колелото на живота й.
Важни бяха и думите, които бе изрекла. Бяха точно това, което Дейна бе имала нужда да чуе.
„Завъртяхте вярното ключе в главата му“.
Нима бе просто съвпадение, че Джоана бе употребила тази фраза? Не, нямаше да го приеме за съвпадение. Нейният ключ, верният ключ бе познанието.
„Ще го открия“, обеща си Дейна. Щеше да успее, ако съзнанието й е отворено.
Тринадесета глава
Според Дейна имаше много неща, които биха могли да се кажат за Брадли Чарлз Вейн IV.
Бе забавен, остроумен и привлекателен. В зависимост от настроението си и обстоятелствата, можеше да се представи в изискан, градски имидж, който й напомня за Джеймс Бонд пред чаша мартини в Монте Карло, а само след миг да се превърне в зевзек, готов на всякакви щуротии.
Можеше да разговаря за френски филми за изкуството с въодушевлението на човек, който не се нуждае от субтитри, и също толкова разпалено да спори дали Елмър Фъд или Йосемити Сам е по-достоен противник на Бъгс Бъни.
Това бяха част от нещата, които харесваше у Брад.
Още едно от тях бе къщата му.
Жителите на града я наричаха „къщата на Вейн“ или „къщата край реката“, където бе построена преди повече от четири десетилетия.
Бащата на Брад я бе облицовал с дърво, от което бяха направени първите изделия, сложили началото на империята „Вейн“. Използвайки свойствата на дървото и естетическия си усет, Б. Ч. Вейн III й бе придал семпъл и същевременно впечатляващ облик.
Златистата постройка се издигаше на брега на реката и привличаше вниманието с просторните си веранди и множество тераси. Покривът бе начупен и всичките му части бяха балансирани в неповторима хармония така, че красотата на дървото да изпъква.
От терасите се откриваше изглед към реката, дърветата или майсторски проектираната раздвижена градина.
Всичко това не издаваше благосъстояние, а по-скоро будеше възхищение.
Често бе идвала тук заедно с Флин като дете, а по-късно с Джордън. Винаги се чувстваше спокойна на това място, сякаш приоритетът при проектирането е бил обстановката да носи успокоение, а на второ място да издава стил.
Друго, което Дейна можеше да каже за Брад, бе, че не се скъпи за храна и напитки, когато в дома му има събиране.
Не бяха нищо изискано или поне не бяха поднесени по изискан начин. Невероятна италианска салата, която непрекъснато я изкушаваше да си вземе още, интересни хапки, тънко нарязана шунка и плътен, пълнозърнест хляб за сандвичи.
Имаше купа, пълна с едри, сочни малини и бисквити, толкова тънки, че изглеждаха почти прозрачни, които тя хрупаше с наслада.