Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
Бирата, виното, безалкохолните и минералната вода бяха в изобилие.
Вече знаеше, че няма да устои на сладките със смета на, с които бе отрупан огромен поднос.
Всичко това бе подредено на шведска маса в голямата приемна, където в камината гореше силен огън, а мебелите приканваха госта да се настани удобно и да не стане от тях със седмици.
Не изглеждаше толкова разкошно, че човек да се срамува да опре крака на масичката. Просто бе стилно.
Край нея се водеха непринудени разговори, които заедно с вкусната храна и топлината я унасяха в блажена дрямка.
Наистина щеше да заспи, ако Зоуи престанеше да нервничи до нея.
— Сякаш имаш мравки в гащите — каза Дейна.
— Съжалявам. — Зоуи за пореден път хвърли поглед към сводестата врата. — Просто се безпокоя за Саймън.
— Защо? Изяде достатъчно за цял изгладнял батальон, а сега е в стаята за игри. Мечта за всеки деветгодишен хлапак.
— В тази къща има толкова вещи — прошепна Зоуи. — Скъпи вещи. Стъклени и порцеланови съдове, произведения на изкуството. Не е свикнал да бъде заобиколен от такива неща. — „Аз също“, помисли си тя и положи усилие да потисне ново нервно движение. — А ако счупи нещо?
— Е — Дейна вяло сложи още една малина в устата си, — тогава Брад ще го направи на пихтия.
— Той бие деца? — ужасено промълви Зоуи.
— Не. За бога, Зоуи, стегни се. Тази къща е оцеляла след игрите на доста деветгодишни, трима от които са живи и здрави в тази стая. Спокойно. Пийни чаша вино. Когато станеш да си налееш, донеси ми още малко малини.
„Половин чаша“, помисли си Зоуи и се изправи. Но преди да вземе бутилката, Брад я изпревари.
— Изглеждаш малко разсеяна. — Напълни една от чашите на масата и й я подаде. — Проблем ли има?
— Не. — По дяволите, искаше само половин чаша. Защо той все се изпречваше на пътя й? — Просто си мисля дали да не нагледам Саймън.
— Спокойно. Вече знае къде се намира всичко в стаята за игри. Но ще те придружа до там, ако все пак искаш да се увериш — добави Брад, когато видя намръщеното й лице.
— Не. Сигурно е добре. Много мило от твоя страна, че му позволи да си поиграе.
Знаеше, че думите й прозвучаха хладно и сковано, но не можа да ги изрече по друг начин.
— Това е предназначението на стаята — отвърна Брад със същия тон.
Зоуи кимна.
— Хм. Дейна иска още малко от тези.
Смутена поради причина, която не би могла да назове, сложи няколко малини в по-малка купа и ги отнесе до дивана заедно с виното си.
— Надут пуяк — промърмори под нос и накара Дейна учудено да запримигва.
— Брад? — Взе купата от ръцете й. — Сбъркала си адреса.
Джордън се приближи, седна на страничната облегалка до Дейна и си открадна две от малините й, преди да го спре.
— Вземи си сам от масата.
— Твоите ми харесват повече. — Заигра с косите й. — Как се сдоби с тези руси кичури?
— Благодарение на Зоуи.
Джордън взе още една малина и хвърли поглед към Зоуи.
— Добра си.
— Заповядай, когато решиш да се подстрижеш. Ще те обслужа безплатно.
— Ще запомня това. — Отново се отпусна на облегалката. — Сигурно и трите се питате защо ви повикахме тук тази вечер — заговори той и накара Дейна да се засмее.
— Ето кой е надут пуяк. — Сложи ръка върху бедрото му. — Мисля, че щом сме се събрали, за да говорим за ключа, който аз трябва да открия, имам право първа да взема думата.
Подаде на Джордън купата с останалите малини, стана и взе чашата си от масичката. Още когато направи първата крачка, Джордън се настани на нейното място, усмихна се и сложи ръка на облегалката зад гърба на Зоуи.
— Често ли идваш тук? — попита я той.
— Бих идвала, ако знаех, че ще те срещна, красавецо.
— Страхотна двойка сте — промърмори Дейна и се размина с намръщения Брад, докато отиваше да си налее вино.
Защо да не пийне още? Нямаше да шофира.
— Е, вече всички се настанихте удобно — започна тя. Направи пауза, за да отпие глътка. — Моят ключ е свързан с познанието, тоест с истината. Не съм сигурна дали думите са взаимно заменими, но или и двете, или едната от тях, или съчетанието им е целта на моя поход. Освен това има връзка с миналото, настоящето и бъдещето. След дълго безуспешно търсене стигнах до извода, че тази връзка е нещо лично за мен.
— Мисля, че си права — намеси се Малъри. — Роуина често ни напомня, че ключовете сме ние трите. Отговорът на моята загадка беше личен. Ако трябва да следваме същата логика, това е част от решението.
— Съгласна съм. Мъжете в тази стая са част от моето минало и настояще. Голяма е вероятността да остана свързана с тях и в бъдеще. Знаем, че съществуват връзки между нас шестимата. Моята с всеки от вас, вашата с мен и помежду ви. Друга връзка са картините, които доведоха Мал до целта.