Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
Винаги бе гледала на себе си като на жена с високи изисквания и в лично, и в професионално отношение и се бе надсмивала над онези, които се боят от работа и се оплакват, когато това, с което са се заели, се окаже свързано с твърде много усилия, отговорности и грижи.
„Но в сравнение със Зоуи — призна тя, когато излезе да напазарува — аз съм мързеливо, капризно хлапе“. За двадесет и четири часа приятелката й я бе довела до пълно изтощение.
Бои, тапети, мостри от дограма и паркет — разпределяне на бюджета така, че да стигне за всичко. Когато застана пред щанда с банани, Дейна осъзна, че не само размишляването и вземането на решения би могло да накара главата й да експлодира, а и физическият труд.
Лющене, носене, товарене, разтоварване, пробиване, завинтване, коване.
„Няма спор — каза си тя, докато оглеждаше портокалите. — Когато е необходима организация и разпределяне на задълженията за максимална ефективност, Зоуи Маккорт поема командването“.
Бе изтощена от работа, вземане на решения, тревоги, свързани с търсенето на ключа, и вътрешна борба да запази равновесие между разума и чувствата си към Джордън.
Не можеше ли да се прибере и да прекара десет часа в сън? „Не, за съжаление“, мислено просъска тя и се отправи към щанда за млечни продукти. Трябваше да присъства на важно съвещание в къщата на Брад край реката.
Нуждаеше се от два часа пълно усамотение и тишина, но бе принудена да се откаже от това, за да зареди кухнята си с провизии, без които през следващата седмица би могла да умре от глад.
Върхът на всичко бе загуба на увереност, че ще открие отговора на загадката някъде в купищата книги в дома си. Не преставаше да чете, проследяваше всяка нишка, но й се струваше, че не се приближава към конкретна теория, още по-малко към решение.
А ако се провалеше? Не само щеше да разочарова приятелките си, брат си и своя любим, но и Роуина и Пит. Неуспехът й щеше да обрече трите дъщери на непробуден сън, докато бъде избрана следващата триада.
Как щеше да живее с това? Обзе я мрачно настроение, докато слагаше кутия прясно мляко в кошницата си. Бе видяла ковчежето с душите със собствените си очи. Споменът за сините сияния, които отчаяно се блъскат в стените на затвора си, я изпълваше с болка.
Ако не успееше да завърти своя ключ като Малъри, всичко, което бяха постигнали, щеше да се окаже напразно.
И Кейн щеше да победи.
— Само през трупа ми — заяви тя и подскочи, когато някой докосна ръката й.
— Извинявайте. — Жената зад нея се засмя. — Стори ми се, че спорите със себе си. На мен ми се случва, когато застана пред хладилника със сладоледи.
— Двоумях се. Нали се досещате, пълномаслено, нискомаслено или два процента? Тук е същинска джунгла.
Брюнетката, която я бе заговорила, отмести количката си, за да стори път на друга клиентка. Бе привлекателна, на видима възраст тридесет и седем-осем години.
— Извинявайте. Познаваме се отнякъде, нали? Просто не мога да си спомня откъде.
— Преди две седмици помогнахте на сина ми в библиотеката. — Жената взе голяма бутилка мляко. — Имаше домашно за часа по американска история на следващия ден.
— О, да, да. — Дейна положи усилие да потисне мрачните си мисли и да отвърне на усмивката й. — По история на САЩ при госпожа Джейнсбърг, седми клас.
— Точно така. Аз съм Джоана Риърдън. — Подаде й ръка. — Спасихте живота на моя Мат. Миналата седмица се отбих в библиотеката, за да ви благодаря, но ми казаха, че вече не работите там.
— Да. — Мрачните мисли отново се опитаха да я връх летят. — Би могло да се каже, че приключих с библиотекарството.
— Съжалявам да го чуя. Държахте се страхотно с Мат. И помощта ви бе безценна. Получи отличен. Е, с минус, но всяка шестица, която донесѐ, е повод за празнуване в нашата къща.
— Радвам се за него. — Това определено бе добра новина в края на тежък ден. — Доста се е постарал. Госпожа Джейнсбърг не раздава шестиците току-така.
— Потруди се, но не би се справил, ако не му бяхте да ли насока. Завъртяхте вярното ключе в главата му. Доволна съм, че имам възможност да ви го кажа.
— Аз също. Значително подобрихте настроението ми.
— Съжалявам за напускането ви, каквото и да се е случило. Не е моя работа, но ако се нуждаете от лични препоръки, можете да разчитате на мен.
— Благодаря ви. Искрено. Всъщност, започвам собствен бизнес с две приятелки. Ще открия книжарница след около месец. Може би малко повече, но напредваме.
— Книжарница? — Кафявите очи на Джоана засияха от любопитство. — В нашия град?
— Да. Съчетание на три дейности. Книжарница, художествена галерия и салон за красота. Ремонтираме къща на „Оук Лийф“.