Свидетел в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Свидетел в смъртта». Краткое содержание книги:
— Налага се да направим по-обстойни проучвания. Започваме с актьорите, Фийни, на теб възлагам да надникнеш в миналото им. Провери дали Дрейко е разбил нечий брак, дали е допринесъл за фалита на някого. Възможно е да е прелъстил нечия сестра, да е провалил кариерата на свой колега. Макнаб ще ти помага. Ние с Пийбоди отново ще разпитаме актьорите.
Ив реши да започне с Карли. Кой знае защо още след първия разговор изпитваше смътно подозрение към нея.
Актрисата живееше в модерна, строго охранявана сграда. Партерът беше зает от магазини за луксозни стоки, зданието бе опасано от панорамни ескалатори. Подът на просторното фоайе беше облицован със сиво-сини плочки, украсата се състоеше от декоративни растения, засадени в саксии, а охранителното устройство умело беше замаскирано сред преплетените геометрични фигури, които украсяваха едната стена.
Когато Ив се приближи, от устройството се разнесе мелодичен мъжки глас:
— Добро утро. Каква е целта на посещението ви на жилищния комплекс „Бродуей Вю“?
— Искам да се срещна с госпожица Карли Ландсдаун.
— Един момент, моля. — Засвириха цигулки, след секунди отново заговори гласът на робота: — Благодаря, че изчакахте. Госпожица Ландсдаун не ни е предупредила, че очаква посетители. Ако желаете, ще се свържа с нея и ще я попитам дали е съгласна да ви приеме. Моля, кажете името си и покажете картата си за самоличност.
— Карта ли искаш? Ето ти една карта! — Тя вдигна значката си пред миниатюрния окуляр на камерата. — Кажи на госпожица Ландсдаун, че лейтенант Далас не е свикнала да чака във фоайето.
— Да, лейтенант. Един момент, моля. — Дочу се същата мелодия, а Ив изскърца със зъби и промърмори:
— Ненавиждам тези префърцунени охранителни системи. А като чуя концерт за струнни инструменти, ми идва да открия високоговорителите и да ги изтръгна.
— А на мен музиката ми харесва — обади се Пийбоди. — Напомня ми за мама — тя свири на цигулка — добави, а Ив втрещено я изгледа.
— Благодаря, че изчакахте. Госпожица Ландсдаун с удоволствие ще ви приеме, лейтенант Далас. Моля, използвайте асансьор №2. Достъпът ви в сградата е разрешен. Желая ви успешен ден.
— Мразя ги тези фалшиви пожелания — намръщи се Ив и поведе помощничката си към асансьора. Вратите се плъзнаха встрани, прозвуча същата мелодия, изпълнявана от цигулки, заговори приятен мъжки глас: „Добре дошли в жилищен комплекс «Бродуей Вю». Сградата разполага със собствени системи за водоснабдяване, вентилация и отопление. Ако желаете да разгледате зданието, ще ви бъде издаден пропуск. Не пропускайте да посетите забележителния фитнес и балнеоложки център, където се извършват козметични и лечебни процедури. Достъпът до търговския комплекс е осигурен чрез входовете откъм улицата и от самата сграда, приемат се всякакви дебитни карти. Насладете се на кулинарното изкуство на готвачите в трите луксозни ресторанта — предварителната резервация е задължителна. На онези, които бързат предлагаме да посетят кафенето «Таймс Скуеър».“
— Няма ли да млъкне този досадник? — процеди Ив.
— Питам се дали има плувен басейн — замислено каза помощничката й.
„Ако желаете да наемете жилище в нашия уникален комплекс, наберете 94 на всеки вътрешен видеотелефон и един от нашите служители с удоволствие ще ви покаже нашите апартаменти.“
— Предпочитам жива да ме одерат — отсече Ив.
— Питам се дали предлагат всички удобства на модерното жилище — промърмори Пийбоди.
„Моля, завийте вляво и продължете по коридора до апартамент 2008. Желаем ви приятен ден.“
Слязоха от асансьора и завиха наляво, следвайки инструкциите на безплътния глас. Вратите на апартаментите бяха на голямо разстояние една от друга, коридорът беше просторен. Личеше, че проектантите на сградата не са били принудени да се съобразяват с ограничено пространство. Неприятно подозрение жегна Ив — нищо чудно зданието да е собственост на съпруга й.
Карли отвори вратата, преди да позвънят. Носеше тъмносин пеньоар и розови чехли, обути на бос крак. Обаче гримът и прическата й бяха изрядни.
— Добро утро, лейтенант. — Тя се облегна на рамката на вратата, позата й беше преднамерено предизвикателна. — Много мило, че сте се отбили да ме посетите.
— Станали сте рано — отбеляза Ив. — А пък аз си мислех, че актрисите обичат да се излежават.
За миг предизвикателната усмивка на Карли помръкна, сетне тя се овладя и отстъпи, за да им направи път.
— Днес имам представление — обясни. — Траурната церемония в памет на Ричард.
— Нима за вас това е представление?