Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
— Кип продължи напред към Саранданон, за да се увери, че конете и припасите са готови. А аз се върнах, за да ви съобщя за гномите-преследвачи.
Той се взря в нея и зачака.
— Две големи групи — продължи тя — и двете на север от нас. Може и да са повече. Има много следи. Не мисля, че знаят за нас. Все още. Но трябва да внимаваме.
— Можеш ли да кажеш какво правят тук?
Тя поклати глава и отвърна:
— Предполагам, че ловуват. Поне следите им говорят за това. Държат се близо до Кенсроу, северно от пасищата. Но може и да не останат там, особено ако разберат за присъствието ни.
Той помълча, премисляйки думите й. Усещаше, че тя очаква да каже нещо и изучава лицето му в мрака. Нечие хъркане премина в кашлица и един подобен на огромен вързоп силует се размърда. Ситният дъжд продължаваше, като мека пелена от капки в мрака.
— Видя ли черепоносци? — попита той накрая.
Тя тръсна глава още веднъж.
— Не.
— А някакви странни следи?
— Не.
Той кимна, с надеждата, че това би могло да бъде показателно за нещо. Може би Господаря на Магията бе прибрал чудовищата си у дома. Може би бяха изправени единствено пред гномите-преследвачи.
Тя шавна до него, после се изправи на колене.
— Предай на Джърл рапорта ми, Тей. Трябва да се връщам.
— Сега?
— По-добре сега, отколкото по-късно, ако искаш да не пуснеш вълка през прага си — ухили се тя. — Помниш ли тази поговорка? Повтаряше я винаги, когато говореше, че ще отидеш в Паранор и ще станеш друид. Това беше твоят начин да кажеш, че ще ни защитаваш, нас, горките приятели-домошари, които напускаше.
— Помня. — Той взе ръката й. — Гладна ли си?
— Вече ядох.
— Защо не останеш до зазоряване?
— Не.
— Защо не докладваш сама на Джърл?
Тя се взира в него известно време, обмисляйки нещо.
— Единственото, което искам от теб, е да му го предадеш. Ще го направиш ли?
Тонът на гласа й се бе променил. Явно не желаеше да обсъжда това. Той кимна и дръпна ръката си.
Тя се изправи, пристегна отново на местата им ножовете и меча, нарами лъка, дари го с бърза усмивка и каза:
— Помисли за онова, което току-що поиска от мен, Тей.
Тя се плъзна в мрака и миг по-късно изчезна. Тей остана на мястото си още известно време, размишлявайки върху думите й, после скочи на крака и събуди Джърл.
Дъждът не спря и през следващия ден, пороят не престана. Групата продължи през гората, като се оглеждаше за гноми и беше нащрек за всичко. Часовете се нижеха бавно. Залезът не бързаше да дойде. През целия ден всичко тънеше в сивата мъждива светлина, която се процеждаше през скупчените облаци и натежалите от водата клони. Пътуването протичаше бавно и монотонно. Не срещнаха никого в гората. Нищо не помръдваше сред влажния сумрак.
Нощта дойде и си отиде, а нито Прейа Старли, нито Ритън Кип се върнаха. По изгрев на третия ден групата наближи Саранданон. Дъждът бе спрял и небето започна да се прояснява. Слънчевата светлина се провираше през пролуките в разделящите се облаци, тесни снопове лъчи заструиха от яркото синьо небе. Въздухът стана по-топъл, заиздига се пара и земята започна да съхне.
На една огряна от слънцето полянка, сред диви пролетни цветя, те попаднаха на лъка на Прейа Старли, прекършен и окалян. Нямаше никаква друга следа от елфическото момиче.
Но следи от гномски ботуши имаше навсякъде.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
Дневната светлина вече избледняваше и мракът се разстилаше откъм Анар, когато и последните редици от огромната армия на Господаря на Магията се изсипаха от прохода Дженисън към пасищата на северен Раб. Беше им отнело цял ден да се спуснат от Стрелехайм, тъй като Дженисън беше тесен и криволичещ и армията бе затруднена в насочването на товарните животни, обоза и каруците, които образуваха колона, дълга около две мили. Войните се движеха с различно темпо, кавалерията бе бърза и нетърпелива, леката пехота, лъконосците и стрелците бяха по-бавни, а най-тежковъоръжените пешаци бяха още по-бавни. Никое от подразделенията на армията обаче, не бе така тромаво и проблемно, както товарния обоз, който пълзеше през прохода безумно бавно, спираше на всеки няколко минути, заради счупени колела или оси, заради постоянната нужда да се оправят заплетените хамути и да се поят животните, както и заради честите сблъсъци, неразбории, задръствания на пътя и прочее подобни неща.
Всичко това породи чувство на ледено задоволство у Риска, който ги наблюдаваше от своето скривалище в Драконовите зъби, на половин миля на юг. Нека всичко забавя слугите на мрака, мислеше си той. Нека всичко забавя тяхното омразно движение на юг, към неговата родина.