Отровителят от Птах
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровителят от Птах». Краткое содержание книги:
— Аз не съм той! — пищеше мъжът. — Аз не съм Рекхет!
Той викаше за помощ към тълпата, но всички се отдръпваха. Заловеният продължи да се боричка, да се съпротивява и да вика, докато един войник не го удари с все сила. От вратата се появи друг член на отряда с чанта в ръце. Той я подаде на офицера, който я отвори, претърси съдържанието й и извади малко, запушено гърненце. Махна капака, подуши го, после го хвърли на земята, размаза го с крак и закрещя на пленника, че вината му вече е доказана. Синезъбия наблюдаваше като хипнотизиран развитието на събитията. Марияну разбутаха струпалата се тълпа, оковаха пленника си и го заблъскаха пред себе си, отправяйки се към Двореца на слънцето. Синезъбия вървеше подире им и ги проследи чак до Вратата на колесниците, преди да се промъкне обратно и да докладва на своите главатари.
Бандитът бе толкова погълнат от всичко, което виждаше и чуваше, че остана напълно сляп и глух за това, че самият той също е наблюдаван. Съгледвачът, „Очи и Уши“ на фараона, един от многобройните царски шпиони, от които гъмжеше градът, бе проследил изключително внимателно всички негови действия. Щом се убеди, че амеметът изчезна в тълпата, той пое по своя път и се насочи към царския дворец.
Амеротке седеше в своя кха — личния кабинет, който се намираше в еркера на задната страна на къщата му. Капаците и решетките на прозорците в трите стени бяха махнати, за да влиза по-лесно прохладният, ароматен нощен въздух от градината. Маслените лампи ярко светеха в гърненцата си, изваяни във форми на патенца, пъдпъдъци и гъски, всичките подарък от синовете на Амеротке. От лявата си страна той бе поставил кутията си с пособия за писане, а отдясно халба и стомна със студена бира. Върху леко наклоненото писалище пред него бе разгънато парче папирус, закрепено с медни кабари за дървения плот. Пергаментът сляпо се взираше в него. Съдията бе объркан и озадачен; беше чул и видял толкова много през този ден. Искаше да се концентрира само върху един проблем, но другите връхлитаха и го разсейваха. Вдигна синьото си ветрило с дръжка от слонова кост и го развя пред потното си лице. Къщата беше притихнала. Той беше целунал момчетата за лека нощ в спалнята им. Норфрет най-вероятно седеше в своя кабинет, пред малкото си писалище и проверяваше сметките. Амеротке се усмихна — съпругата му много държеше да показва на слугите и икономите, че държи всичко много изкъсо. Навън шумовете на нощта се усилваха и стихваха: вечното жужене на насекомите, които нахлуваха през прозорците, привлечени от светлината на лампите. Съдията не можеше да реши кое е по-дразнещо — това, или монотонното крякане на жабите от блатата, каналите и градините.
Амеротке въздъхна. Беше станал раздразнителен, защото бе уморен; защото не можеше да осмисли всичките объркани и чепати проблеми, с които се бе сблъскал. Как бяха убити онези трима писари? Със сигурност ли не бяха нарушили поста си? Или може би да, но не и тримата, и независимо от всичко, което се изприказва за начина, по който либийците са държали чашата, едва ли имаше на света такъв трик с ръцете, който да може да превърне свещен съд с вино в съд с отрова. Така че, как бяха убити? Защо? От кого? Ами Хутепа, легнала сгърчена, отровена в собствената си стая? Защо това храмово момиче се бе трудило толкова усърдно, за да открие местонахождението на гроба на Хуанека — и вероятното скривалище на Ари Сапу, макар да не се бе опитала да стигне дотам? Амеротке се поколеба и спря да пише за миг. Дали защото е знаела, че Рекхет вече е бил там? Всъщност, дали тези карти бяха отскоро? Дали са били начертани, когато Рекхет е бил арестуван, или когато вече е бил в затвора? И ако е така, защо? Съществуваха известни улики, че Хутепа може би е била любовница на Рекхет, но ако това беше така, защо тогава да го предава на началника Надиф, само за да го подслони четири години по-късно и дори да се люби с него? Не би ли трябвало Хутепа да е много по-предпазлива с мъж, когото е предала? Тя е знаела, че Рекхет е убиец, така че защо да рискува кожата си? В крайна сметка тя бе пострадала, бе загинала от светкавична и жестока смърт, но дали Рекхет бе виновникът за това?