Убийствата на реликвата (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствата на реликвата (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
Останал за кратко без господаря си, Роджър Шалот успява да се забърка в продажба на фалшиви реликви и да бъде обвинен в убийство. Свален от бесилката след намесата на могъщия кардинал Уолси, Роджър отново се озовава в двора на Хенри VIII. Шалот и господарят му, Бенджамин Даунби, вече са успели да се справят с няколко тайни поръчения на краля, затова сега са натоварени с една почти невъзможна мисия. Те трябва да откраднат безценна и строго охранявана реликва, за да не се озове тя в ръцете на императора на Свещената римска империя.
Но върху символа на кралската власт, принадлежал някога на Карл Велики, като че ли тегне проклятие. Реликвата изчезва, оставяйки след себе си кървава диря. Жестока смърт сполита хората, които са я докосвали или охранявали. Когато и господарят на лондонския подземен свят се намесва в търсенето, за Бенджамин и Роджър става ясно, че трябва първи да се доберат до древната скъпоценност, ако не искат сами да станат жертва на загадъчния убиец.
Той се обърна, каза нещо на немски на спътниците си и те излязоха.
— Какво търсите? — попита Бенджамин. — Подразбрах нещо от думите ви.
— Същото, каквото търсите и вие, скъпи ми Бенджамин. Сметките на мастър Осуалд — той махна с ръка. — Не хартийката, която ви даде, ами окончателния отчет, който може да съдържа любопитни сведения.
— Какви сведения? — не мирясваше Бенджамин.
Корнелий му се закани с пръст.
— Не знам, а и вие не знаете, но въпреки това и на двамата ни е ясно, че в сметките може да има нещо, някаква следа, която трябва да се види, за да се познае — той въздъхна и отпусна ръка. — А може би сте прав, може готвачите наистина да са видели нещо нередно, което да са си спомнили по-късно — той си пое шумно дъх. — Само че един Господ знае какво е било.
Един от Нокталиите влезе и зашепна в ухото на господаря си.
— Не е ли странно? — вдигна поглед Корнелий. — Няма и следа от сметки, а ковчежето с всичките спестявания на тези клетници е било разбито и ограбено. Сега ще припишат работата на някой крадец; на някоя от вашите лондонски нощни птици, която се е промъкнала тихо през вратата на килера, прерязала е гърлата на хората в къщата и е отмъкнала парите и сметките — Корнелий се изправи. — Но ние знаем, че не е било така, нали? Нашият убиец е действал ловко и умело. Който и да е бил, тези хора са го познавали и уважавали. Пуснали са го в дома си. Мистрес Имелда се е качила в стаята си — вероятно за да смени работните си дрехи и да се разкраси.
— Да, така трябва да е станало — рече Бенджамин.
— Тогава убиецът е нанесъл удара си. Първо е убил старицата в килера, а после чирака. Едва ли му е отнело много време. Запушил е с ръка устата им и набързо е прерязал гърлата им. После е дошъл редът на Осуалд и Имелда. Въпросът е кой го е сторил и защо.
Корнелий скри ръце в ръкавите на мантията си и доби вид на монах по време на молитва. Очевидно размишляваше усилено. Знаеше, че лъжем и че не му казваме всичко, което знаем за случилото се в Малвъл. Тропна с крак по покрития с плочи кухненски под.
— Кой би могъл — попита той — да бъде приет в тази къща? — погледът му се стрелна към мен. — Вие бяхте близки с Осуалд и Имелда, нали?
— Близък съм и с Роджър — намеси се Бенджамин, — но това не означава, че искам да му прережа гърлото.
— Така е — отвърна му Корнелий, — но трябва да имаме предвид и хората като доктор Агрипа или дори сър Томас Кемп…
— Прав сте — обадих се аз. — Да не забравяме и вас, мастър Корнелий и граф Егремонт. Все пак тъкмо вие наехте тези клетници да готвят срещу щедро възнаграждение и трябва да сте били още по-радушно приемани в тази къща.
— Знам къде беше Егремонт снощи — озъби се Корнелий.
Потри лице и се втренчи в мен, после щракна с пръсти и заедно с Нокталиите си тръгна така тихо, както беше дошъл.
Ние с господаря ми излязохме на улицата и по една пресечка се отправихме към неголямо, подобно на селска ливада открито пространство. В средата му имаше езерце с патици, което беше обградено от очукани дървени пейки. Седнахме на една от тях и се загледахме в децата, които яздеха дървено конче и гонеха надут свински мехур.
— Мисля, че е най-добре да се върнем в Малвъл — каза Бенджамин.
— Имате ли някакво предположение, господарю?
Той се почеса по върха на носа.
— В главата ми вече се оформя теория, Роджър, но все още е доста мъглява.
— Ами убийствата в гостилницата? — попитах.
— Не знам. Вярно е, че в сметките може да е имало нещо интересно, Роджър, но не забравяй, че разполагаме с приблизително тяхно копие. Може пък тези готвачи да са знаели още нещо и да е трябвало да им затворят устата, преди да си го спомнят и да се разприказват.
— Дали е работа на Касапина? — зачудих се аз.
— Възможно е, но как дори един професионален убиец би могъл да се вмъкне в къща с четирима души и да ги изколи до един без каквато и да било съпротива от тяхна страна?
Господарят ми се изправи и забарабани с пръсти по дръжката на меча си.
— Нещо тревожи ли ви, господарю?
— Не, Роджър, страх ме е. Качим ли се на онзи кораб, край с нас. Не мисля, че планът е да се върнем живи. Евреите в древен Израел имали обичай да стоварват греховете си върху така нареченото жертвено агне и да го прогонват в пустинята, за да умре. Ние сме жертвените агнета, които кралят изпраща в морето, за да умрат.