Убийствата на реликвата (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствата на реликвата (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
Останал за кратко без господаря си, Роджър Шалот успява да се забърка в продажба на фалшиви реликви и да бъде обвинен в убийство. Свален от бесилката след намесата на могъщия кардинал Уолси, Роджър отново се озовава в двора на Хенри VIII. Шалот и господарят му, Бенджамин Даунби, вече са успели да се справят с няколко тайни поръчения на краля, затова сега са натоварени с една почти невъзможна мисия. Те трябва да откраднат безценна и строго охранявана реликва, за да не се озове тя в ръцете на императора на Свещената римска империя.
Но върху символа на кралската власт, принадлежал някога на Карл Велики, като че ли тегне проклятие. Реликвата изчезва, оставяйки след себе си кървава диря. Жестока смърт сполита хората, които са я докосвали или охранявали. Когато и господарят на лондонския подземен свят се намесва в търсенето, за Бенджамин и Роджър става ясно, че трябва първи да се доберат до древната скъпоценност, ако не искат сами да станат жертва на загадъчния убиец.
Започнаха с някакъв танц, последван от акробатически номера, премятания, гълтане на ножове и лъжици. После представиха една изключително цинична пиеса за някакъв викарий, епископ, ханджия и две проститутки. Няма да засягам благоприличието с повече подробности; само ще ви кажа, че представлението беше отвратително, но невероятно забавно. Боскъм, вечният актьор, се присъедини към трупата и шегите и закачките станаха още по-пиперливи. Бенджамин промърмори, че се е нагледал, и отиде да си легне. Аз обаче с радост се включих във веселбата и пих и танцувах, докато не загубих представа за реалността. Събудих се в една от пристройките, облечен в меча кожа, а до мен лежеше една от развратниците. Излязох и се измих, изливайки върху себе си няколко кофи вода от малкия кладенец в двора. Подсуших се, събрах си нещата и се качих в стаята си за няколко часа нормален сън. По-късно се оказа, че ми е бил нужен за деня, който последва — изпълнен със страхотии и кървави убийства.
Сутринта започна без произшествия. Бенджамин ме изрита от леглото, закусихме и се отправихме през Крипългейт към гостилницата на Осуалд и Имелда. Утрото беше ясно и слънчево. Минавахме край търговци и продавачи, които се готвеха за пазарния ден. Когато стигнахме до гостилницата, потропах на вратата, но никой не отвори.
— Чудна работа — промърмори Бенджамин. — Трябваше вече да са станали и да пекат пресни пайове.
Спуснахме се покрай тясната вада, която течеше отстрани на къщата, минахме през една портичка и се озовахме в малка градина. Вратата към килера зееше отворена и ние влязохме вътре. Там се натъкнахме на първия труп. Беше на пълна възрастна жена. Смъртта беше придала пепеляв оттенък на вероятно румените й приживе страни. Лежеше по лице в локвата кръв, изтекла от прерязаното й гърло. В ъгъла на кухнята като парцалена кукла беше захвърлено едно чираче със зееща рана на врата. Осуалд беше проснат на един стол в гостилницата, а жена му — в стаята си на втория етаж. И двамата бяха убити тихо и бързо, с неравен разрез от ухо до ухо. Потресаваща гледка! Всичко останало беше непокътнато. Сладкото ухание на печено се смесваше с мириса на съсирена кръв.
Бенджамин провери пещта.
— Убити са или много късно снощи, или рано тази сутрин — заяви той. — Не са изпекли нищо днес и труповете им са студени.
Той прехапа устната си.
— Също като в Малвъл няма и следа от схватка или съпротива. Сякаш са познавали убиеца си, който е изчакал да се пръснат из къщата и тогава е нанесъл удара си.
Бенджамин прекоси стаята и се взря в подноса с непродадени пайове от предишния ден. Взе един от тях и го огледа с любопитство.
— Още едно убийство, а, мастър Даунби?
Бенджамин изпусна пая. Завъртях се и видях на прага Корнелий и двамина от Нокталиите.
— Ама вие никога ли не спите? — изръмжах.
— Никой не спи, мастър Шалот — приклекна Корнелий, за да разгледа лицето на чирака, — когато наоколо броди бесен вълк.
— Какво правите тук? — попитах.
— Нали ти казах снощи — следя те. Е, отговорих на въпроса ти — изправи се той и избърса ръце в мантията си. — А вие какво правите тук?
— Тук сме, понеже двамата готвачи са единствените, влизали в къщата в имението Малвъл — отвърна му Бенджамин. — Трябва да са видели нещо.
— Мастър Даунби, аз не се отнасям с вас като с глупак — подсмихна се Корнелий. — Ще ви бъда благодарен, ако ми отвръщате със същото.
Корнелий отиде до един люлеещ се стол край огнището, седна в него и се залюля леко.
— Разбрахме — продължи той, — че от един от колчаните са липсвали стрели. Йонатан ми каза. Не виждам защо обаче сър Томас Кемп да не се осведомява за случващото се в господарската къща — усмихна се той мрачно. — Все пак аз самият получавах сведения от Йонатан.
— Така ли? — попита Бенджамин.
Корнелий присви очи.
— Отговорете ми! — настояваше Бенджамин. — Вие се подчинявате на заповедите на граф Егремонт. Йонатан също ли получаваше нареждания от него?
Корнелий само махна с ръка.
— Да, да. Все едно, забелязахме също, че кухнята е разчистена и съдовете са измити. Не знам какви са порядките сред английските стрелци, но определено се зачудих защо група войници ще пропилява вечерта си в разчистване на масата и миене на съдовете, вместо просто да ги струпат на купчина, за да ги измие някой друг. Нали тъкмо затова бяха наети двамата готвачи. И така, отново ви питам — какво правите тук?