Убийствата на реликвата (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствата на реликвата (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
Останал за кратко без господаря си, Роджър Шалот успява да се забърка в продажба на фалшиви реликви и да бъде обвинен в убийство. Свален от бесилката след намесата на могъщия кардинал Уолси, Роджър отново се озовава в двора на Хенри VIII. Шалот и господарят му, Бенджамин Даунби, вече са успели да се справят с няколко тайни поръчения на краля, затова сега са натоварени с една почти невъзможна мисия. Те трябва да откраднат безценна и строго охранявана реликва, за да не се озове тя в ръцете на императора на Свещената римска империя.
Но върху символа на кралската власт, принадлежал някога на Карл Велики, като че ли тегне проклятие. Реликвата изчезва, оставяйки след себе си кървава диря. Жестока смърт сполита хората, които са я докосвали или охранявали. Когато и господарят на лондонския подземен свят се намесва в търсенето, за Бенджамин и Роджър става ясно, че трябва първи да се доберат до древната скъпоценност, ако не искат сами да станат жертва на загадъчния убиец.
Боскъм се приближи.
— По-рано тази вечер — продължи господарят ми — имах поверителен разговор с войника от стражата. Помолих го да ви предаде съобщението тази вечер, точно след като нощният пазач обяви единайсет часа.
— Казвам се Андрю Боскъм — отвърна кръчмарят — и съм родом от Югозападна Англия.
— Истинският Андрю Боскъм вероятно е бил родом оттам — каза Бенджамин, — но вие сте толкова англичанин, колкото горкия стар Кастор. Следях изговора ви внимателно. От време на време улавях как заваляте „р“-то и произнасяте „г“-то гърлено. Вие сте от Ниските земи, вероятно някъде от околностите на Дордрехт. Някога сте били не само поданик на император Карл V, но и негов високопоставен служител, и сте изпълнявали тайни мисии в качеството си на един от Нокталиите. Преди петнайсетина години сте избягали в Англия. Вие сте завършен актьор и роден подражател. Може в началото да сте поживели в Югозападна Англия, но по-късно сте използвали богатството си, за да се преместите в Лондон и да купите тази кръчма. Превъплътили сте се до съвършенство в Андрю Боскъм — почтен и жизнерадостен ханджия, който обича шегите, актьорската игра и маскарадите. Когато обаче падне мрак и свещите загаснат, се превръщате в Касапина — най-изкусния и коварен лондонски убиец. Отговорен сте за смъртта на мнозина — Нотли, Баркли, клетите готвачи Осуалд и Имелда. Преди всичко обаче, сър, вие сте виновен за убийствата в Малвъл, макар още да не знам как сте ги извършили и кой ви е помогнал.
Боскъм отиде до един стол.
— Бъркате ме с някого, мастър Даунби. Това е нелепо. Аз съм човекът, за когото се представям — кръчмар и близък приятел на вашия слуга. Кажи му, Роджър.
Гледах го с присвити очи. Твърденията на Бенджамин ми прозвучаха налудничаво, но после си припомних, как господарят ми ме разпитваше подробно за преживелиците ми, след като бях пристигнал в Лондон. Сетих се за първоначалния отказ на Боскъм да ме подслони и неочакваната промяна на решението му, за залавянето ми и разпита при лорд Харон, за способността на Боскъм да се превъплъщава и тогава…
(Простете ми, но онова нищожество, писарят ми, мънка, че всичко можело да е просто съвпадение. И какво от това? Да не би в живота всичко да става по план? Може цялата история да е започнала случайно, да, но щом веднъж попаднах в ръцете на Боскъм, той положи всички усилия да не ме изпусне.)
Подозренията ми се задълбочиха, когато си припомних как Боскъм твърдеше, че е ходил до Югозападна Англия, докато ние бяхме в Малвъл. Промяната в отношението ми към него трябва да си е проличала и Боскъм изкриви устни.
— Разполагаме с цялата нощ — каза той невъзмутимо — да обсъдим тези въпроси.
С меч в ръка Бенджамин отстъпи назад и седна на стола.
— Можех да накарам да ви арестуват — отвърна той — и да ви отведат на разпит в Тауър. Но хора като вас не се пречупват, нали, Боскъм? Ще вземе да стане някоя беля, може дори да се измъкнете, пък и доказателствата ми не са така неоспорими, както ми се иска.
Боскъм придърпа стола си по-близо, а погледът му се стрелна към окачения на кука в стената портупей. Измъкнах камата си.
— Да чуем историята ви — размаха пръст Боскъм. — Ако си я бива, сам ще си сложа ръцете зад гърба и ще ви оставя да ме откарате в Нюгейт.
— Вие сте наемен убиец — заяви Бенджамин. — Роден сте в Ниските земи. Слугата ми, Роджър, е пристигнал тук, за да продава реликви. Не всичко в този живот може да се предвиди и планира, понякога колелото на своенравната съдба се завърта и цели кралства се спечелват или изгубват само за миг. Ако принц Артър не се беше простудил в уелските тресавища, сега щеше да е крал, а Хенри — само принц…
— Или пък кой би могъл да предположи — подсмихна се Боскъм, — че синът на един касапин един ден ще стане кардинал и първи министър на кралството.
— Виждам, че сте схванали мисълта ми — отвърна му Бенджамин, без да обръща внимание на забележката за скъпия му чичо. — Първоначално сте взели Роджър за обикновен мошеник, но когато сте открили, че Шалот работи за мен, а аз — за кардинала, сте го настанили удобно тук. Събудил е любопитството ви. Не сте могли да повярвате, че продава реликви на своя глава, и сте предположили, че крие някаква тайна, някаква коварна измама. Въпреки всичко сте решили, че е опасно да се навърта около вас. Имали сте връзки с лорд Харон, не близки, но сте обменяли сведения, затова, докато сте чертаели планове да отмъкнете реликвата, сте помолили лорд Харон за услуга. И така, Роджър бил хванат, заплашен и бит и това ви е осигурило златна възможност. Знаели сте, че сър Хюбърт Баркли участва в организацията за предаването на реликвата в ръцете на императорските пратеници. Затова сте дали на изпадналия Роджър нови дрехи и сте го пратили при катедралата „Сейнт Пол“. Междувременно сте осведомили сър Хюбърт, че слугата ми си търси работа в Лондон. Баркли е работел по тайна поръчка на краля и вие сте го убедили, че Роджър е най-подходящият човек, който може да му осигури защита. Как го направихте, Боскъм? Изпратихте на Баркли съобщение уж от мое име? — Бенджамин погледна към мен. — Спомни си, Роджър, Баркли сякаш е знаел, че ще те намери при катедралата „Сейнт Пол“.