Наследството на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на завоевателите». Краткое содержание книги:
— (Нещо) ви да изчакате няколко (нещо). — Гласът на командира беше съпроводен от звука на отварящата се врата. — Ако зхиррзхианците там решат да (нещо), може да ви се отвори друга (нещо) работа.
Той излезе и затвори вратата. Прр’т-зевисти внимателно се приближи до светлия свят, този път от друга наблюдателна позиция.
Доктор-Каван-а стоеше до лавиците и съзерцаваше неговия резен.
— За какво служиш? — тихо попита тя. — Защо зхиррзхианците са те извадили от своята (нещо)?
За момент Прр’т-зевисти почти бе готов да й отговори. Бяха го хванали и вече със сигурност го знаеха. Наистина нямаше кой знае каква полза да се крие и да се преструва, че не съществува.
Но запази мълчание. Сигурно си казваха думата някогашното военно възпитание и ужасните предупреждения за опасностите от доброволното общуване и съдействие с врага. Или ирационалната надежда, че те все още не знаят, че са го хванали в капан.
Защото ако знаеха, нямаше причина да не започнат да го разпитват. С помощта на оръжията срещу старейшини.
Доктор-Каван-а взе кутията и я занесе на масата. Прр’т-зевисти я наблюдаваше и трепереше от винаги неприятното предчувствие за нещо неизвестно. Никога не му се бе случвало да изпита върху себе си въздействието на оръжията срещу старейшини, но историята ясно показваше катастрофалните последици, които бяха оказали те върху зхиррзхианската култура. Първите (и последни) оръжия срещу старейшини били създадени от рода Сврр от клана Флии’рр в разгара на Втората война на старейшините преди осемстотин цикъла. Всички участници във войната призовавали Сврр да престанат да ги използват. Оръжията предизвиквали само замайване у воините, но били смъртоносни за децата и старейшините. Сврр не се отказали от оръжията си. След края на войната този отказ струвал заличаването на целия род.
След това зхиррзхианците никога не бяха прибягвали до тези оръжия. Но всяка другопланетна раса, с която се сблъскваха, ги използваше — преднамерено, жестоко и безсърдечно. Всяка раса, от чиг до исинторксите. А сега и хората.
Внезапна остра болка го накара да подскочи. Доктор-Каван-а вземаше нова проба от резена му. Но това нямаше да продължи дълго. Знаеше, че в края на краищата тя ще се отегчи от всичко това.
И тогава щяха да започнат разпитите. Прр’т-зевисти можеше само да се надява, че ще намери смъртта си преди да успее да предаде народа си.
Добраха се до желаната височина, без хората-завоеватели да предприемат нищо. Сега бе настъпил ред на зхиррзхианците.
— Добре. — Трр-мезаз гледаше към дърветата и каменистата земя под тях. — Започваме. Встии-суув, ти тръгваш първи и повличаш нас двамата надолу. Ако хората-завоеватели помислят, че падането е станало неволно, това може да ни даде още малко преднина. Действай когато си готов и гледай да не ни удариш прекалено силно.
— Добре. Скачам.
Отгоре нещо изшумоля и върху него се посипаха дребни камъни. В следващия миг Встии-суув прелетя покрай него и болезнено закачи лявото му рамо с крака си. Въжето рязко се дръпна и изхвърли Трр-мезаз от скалата. Той едва успя да не уцели Клаа-нуур… удари в скалата засегнатото си рамо… обърнат наполовина към скалата, задраска с нокти, за да се опита да застане във вертикално положение…
И тогава единият му крак удари земята. Опита се неуспешно да запази равновесие. Падна на коляно, претърколи се на една страна и отново се озова на колене.
— Докладвайте! — викна той, докато се отърваваше от въжето и снаряжението си и същевременно вадеше лазерната си пушка.
— Добре съм, командире — каза Встии-суув, като дишаше тежко. — Само малко натъртвания.
— Същото положение — обади се Клаа-нуур. — Тези предпазни халки са по-добри, отколкото си мислех.
— Добре. — Трр-мезаз клекна и се огледа. Все още нямаше следи от сухопътни части, въпреки че в гориста местност като тази това не означаваше много. Оставаше им само да стрелят първи по коптера, преди да успее да се спусне и да ги направи на парчета. Той погледна нагоре към небето…
За да открие, че коптерът изобщо не е помръднал.
Трр-мезаз се намръщи. Машината все още беше там и само малка част от нея се виждаше между дърветата. Все още си висеше на същото място. Без да прави никакъв опит да ги атакува.
— Командире? — разнесе се настойчивият глас на Встии-суув. — Ще го свалим ли?
Трр-мезаз отново се огледа. Никакви пехотинци. Никакво въздушно подкрепление. Единственото летателно средство, което присъстваше, неясно защо не правеше маневри, за да застане в удобна за атака позиция. Сякаш…
Сякаш техният командир ги оставяше да си вървят.
Той пое дълбоко въздух.