Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Не разбирам какво общо има с всичко това писмото на Кливерес — промърмори Кавана, докато вдигаше белезниците. Огледа улицата, но зад Бронски нямаше никого. Нима бе дошъл сам? В такъв случай все още имаха шанс да се измъкнат.
Но само преди да е сложил белезниците на Колчин. След този момент шансовете им падаха на нула. Кавана трябваше да намери някакъв начин да забави изпълнението на тази заповед.
Или да се престори, че я е изпълнил.
— Та, както вече казах, дължа всичко на интуицията си — продължи Бронски. — Разпратили сме съобщение из цялата Общност да си отварят очите за мрачанския изтребител, който откраднахте на Мра-миг. След като не се появи никъде, заключих, че сте го разменили с нещо по-подходящо при си Йятуур, което означаваше, че сте й в дълг.
— Точно така — кимна Кавана и спря пред Колчин, втренчил поглед в Бронски. — Тя настоя да й пратя командните модули в замяна на кораба, който ми осигури. Но ти откъде разбра?
— Когато си имаш работа с йикроманците, всичко винаги опира до „ти на мене, аз на теб“ — отвърна Бронски и отново махна с пистолета към Колчин. — Хайде, сложи му белезниците.
— Само че аз така и не успях да ги пратя — продължи Кавана, като същевременно заобиколи Колчин и постави гривната на лявата му ръка. Застанал зад гърба му и донякъде скрит от погледа на бригадира, той вече имаше възможност да посегне към резервния пистолет, който Колчин му бе дал преди няколко дни. Дали да не го извади незабележимо и да го пъхне под колана на телохранителя, откъдето той би могъл да го измъкне дори с оковани ръце? — Тук сме, откакто напуснахме Формби — продължи да говори Кавана.
— Точно това ми подсказа къде да ви търся. Трябваше да е някое местенце, откъдето не бихте могли да й пратите модулите. Гранпара бе като че ли единствената възможност.
— Най-вече след като си открил, че Куин и Арик поддържат връзки с командир Бокамба — каза Кавана и нахлузи и втората гривна; мислеше трескаво как да я постави така, че да изглежда заключена, а същевременно да не е. — И кога организирахте това малко представление?
— За какво представление говориш?
Кавана спря и вдигна поглед към Бронски. Бригадирът го гледаше с искрено учудване.
— Знаеш кое представление. Преди три дни пратихме Пилтариаб да отнесе съобщение на Бокамба. Той се върна с бележка, в която пишеше да не припарваме на острова още поне два дни.
Бронски погледна над рамото на Кавана, после каза:
— Бокамба не е тук, Кавана. Призовали са го от резерва преди два месеца.
Хладни тръпки полазиха по гърба на Кавана.
— Но Пилтариаб каза…
Изведнъж всички парчета от мозайката заеха местата си в главата му. Това наистина бе клопка, но не организирана от Бронски. Някой друг бе дърпал конците и бе разпалил ентусиазма на Пилтариаб да се върне час по-скоро в къщата на Бокамба. Толкова го бе заинтригувал, че той бе успял да увлече със себе си и още двама авурци.
Имаше само още една група същества, които познаваха толкова добре хората и авурците, че да им организират съвместна клопка. Същите тези същества, които — Кавана не се съмняваше — от известно време водеха подмолна война срещу човечеството и които вероятно бяха решили, че е дошло време да накарат Кавана да замълчи.
Мрачанците.
Кавана си пое дъх.
— Бригадире…
В този миг зад гърба му се разнесе смразяващ кръвта рев.
Кавана пусна свободния край на белезниците и се извъртя. Изправен до една от препълнените кофи за боклук, зад него стоеше плещест, широк повече от метър, разперил застрашително ръце бурт. Същият като онзи, който бе заплашил Бронски в хотел „Мрапиратта“ на Мра.
Буртът изрева отново и в гласа му се долови недвусмислена заплашителна нотка. После, преднамерено бавно, като всеки, който осъзнава физическото си превъзходство над противниците, закрачи към тях.
(обратно)— Дръпни се оттам! — извика Бронски. — Кавана!
Кавана не се нуждаеше от подкана. Хвърли се назад през улицата и блъсна с рамо тухлената стена. Докато се претъркулваше по корем, и се опитваше да се изправи, метна бърз поглед на Бронски.
Бригадирът бе бръкнал джоба на сакото си и тъкмо вадеше нов пълнител за пистолета. Кавана успя да забележи, че връхчетата на куршумите са оцветени в червено. Той погледна към бурта…
И извъртя глава, защото някакво движение привлече вниманието му. Откъм дъното на улицата се приближаваше тъмна фигура — прокрадваше се към незащитения гръб на Бронски, като използваше за прикритие рева на бурта и уплашените викове на пешеходците.