Пиратът (С черен лъв на мачтата)

— Не съм съгласен с тебе, Благовесто. Крайбрежието сега е като гора, в която на всяка крачка са заложени капани. Или да го кажа на „по-морски“ език: гледано отгоре, морето е гладко и като заспало, ала газиш ли в плитчините му, всеки момент може да попаднеш в дънна яма.

Началникът на нефа, човек с бели коси и бронзов загар на лицето, сложи ръка на рамото му.

— Не се тревожи, Смед. Обещавам ти аз лично да се грижа за Благовеста. И да ти кажа право, никога друг път не съм поемал по-леко задължение. Вече съм плавал с това чудесно момиче, познаваме се. И да знаеш — тя сякаш е родена за корабник. — Беловласият мъж се засмя. — Помни ми думата, един ден ще ни вземе хляба из ръцете…

Ръкостискания, целувки, благопожелания, „Да пишеш“ и после… после проеча писклив рог, галоерите забиха веслата в морето и нефът плавно се откъсна от пристана.

Пътуването наистина заприлича на приятна неделна разходка. Плаваха само на весла — беше пълно затишие, та ветрилата на нефа висеха лениво отпуснати. Началникът на кораба уж се сърдеше на безветрието, но всъщност бе доволен. Е, той благородно похвали девойката като „морски вълк“, ала никак не знаеше как би й понесло едно по-осезателно вълнение — на нея и на товара й, в който положително имаше и много трошливи вещи. Те спряха в Галатос192 и в още няколко попътни по-малки пристанища и още рано следобед бяха в тихия залив на южната страна на Свети Атанас193. Тук дуксът на Виза малко ги позабави (имаше някаква своя си разправия с Карвуна). Началникът на нефа прецени, че с малко повече усилия биха стигнали преди настъпването на нощта до Месемврия, но благоразумието му надделя, та останаха да пренощуват там. Затова пък още рано сутринта поеха пак на юг. В Козяк само хвърлиха снопче писма, а после, като заобиколиха облия нос, взеха посока пряко през залива към синеещата се в далечината Емона194. О, колко скоро и колко тежко щеше да съжалява началникът, че с тази проста маневра се отдалечи от спасителната близост на брега!… Защото едва бяха по средата на широкия залив на Иракли, когато — сякаш изневиделица — към тях от открито море се устреми един действително добропловен (както бе прието да се казва в такива случаи) дромон. За принадлежността му началникът не се поколеба — черните кръстове на ветрилата му той бе виждал в Созопол, та знаеше, че дромонът е под заповедите на този твърде тъмен като минало и твърде опасен като настояще барон по име Анхел ди Буенафортуна. Не се поколеба и за намеренията му — макар на мачтата на нефа да се вееше червеният пряпорец с трите златни лъва, оживлението на дромона издаваше хищните му замисли. И тогава опитният корабник направи единственото, което му оставаше като възможност: заповяда остър поворот надясно, насочи се към брега и прикани галоерите си да гребат до края на силите си.