Пиратът (С черен лъв на мачтата)
- Автор: Родев Цончо
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пиратът (С черен лъв на мачтата)». Краткое содержание книги:
Повечето понечиха да се надигнат, но един властен глас ги спря.
— Момент, уважаеми господа консули. — Говореше Джанлука Спарвиеро. Дали заради острия му черен поглед, или поради прегърбения римски нос, но в тази минута капитанът твърде напомняше на птицата, чието име носеше. — Ще дръзна да кажа, че изпитах срам, дордето ви слушах. Порка мизерия189, сякаш говорим за поход към Индия, а не за разправа с един нищо и никакъв пират…
— Ще ти дам възможност да се доизкажеш, синьор капитано — с наставнически тон го смъмри Мизино. — Но имам две забележки. Моля да подбираш изразите си; тук, трябва да ти напомня, не се намираш на палубата на своята галера. — Консулът на Тана очевидно намекваше за току-що избълваното „порка мизерия“. — А що се отнася до „нищо и никакъв пират“, ще си позволя да отбележа, че ти лично като че ли на два пъти загуби в битка с него. Веднъж когато той беше още Кремен и втори път — когато стана Кривич.
Плесницата беше много силна дори и за такъв буен човек като капитан Джанлука Спарвиеро. За няколко секунди той зяпна слисано, после се видя как гъста червенина избива изпод туниката му и се разлива по бръснатото му лице; дори смолистата му коса сякаш придоби червен оттенък.
— Чакаме да чуем продължението — подкани го консулът на Тана.
— Вие взехте решение да образувате маона и да преминете към глуха отбрана. Това е ваше право и аз няма да го обсъждам. Но докато вие се защитавате по избрания от вас начин, моля за разрешението ви, уважаеми господа консули, аз със собствени сили да се справя с този, на когото могъщата Генуа прави честта да обяви война.
— Нямам нищо против — рече Лучано Мизино и нестройният хор на онези, които винаги казваха „да“, отново го подкрепи. — Стига, разбира се, да не престъпиш отново морската граница на царството, както впрочем вече го направи на два пъти.
— Обещано!190
— Все пак ще ни издадеш ли мъничко от плана си, капитане? — запита Аугусто Леони, като придружи думите си с хитра гримаса.
— Бих искал първо да го дообмисля — дипломатично отклони отговора Спарвиеро. — Ще ви очертая само най-общите рамки на замисъла си. Ей сега бях справедливо обвинен, че на два пъти съм претърпял поражение от Кривич. Вярно е. За мое оправдание ще ви кажа само, че и в двата случая станах жертва не на битка гърди срещу гърди, а на военна хитрост. Разбирате ли ме, уважаеми господа консули? Военна, но хитрост. Е, добре — този път съм с намерение да сразя пирата със собственото му оръжие. Ще го потърся вече не за открит бой, а за да го заловя или убия с хитрост.
— Както примамното червейче, което се надява на кукичката, за да се хване на нея вкусната и уж много хитра риба — със смях подхвърли д’Анци. — А, точно се сетих, скъпи приятели. Готвачът ми е приготвил за вас и вкусен лаврак, царя на рибите. Нека не обиждаме повече нито готвача, нито горкото животинче, господа. Заповядайте оттатък, където трапезата е вече сложена.
Този път всички се надигнаха от местата си и го последваха.
XX. „Пази се от предупредения противник, Ястребчо!“
Спасуна Точилката дълго и в най-тънки подробности разпитва посетителя, но когато видя, че прашното му и набраздено от вадички пот лице се унася в сън, най-сетне благоволи да му даде почивка. Тя го заведе да се измие, нареди да го нахранят и да му застелят за спане, а самата надникна в пивницата и повика винаги готовия за всяка нейна заповед Блазко.
— Ще отидеш на скалите при северния край на града под къщата на Кривич — нареди му дебелата стопанка. — Ще накладеш огън и когато се разгори, ще изсипеш в него прашеца, който е в ей това пликче.
— Както миналия път, а? — попита горилоподобният Блазко; имаше такъв глас, сякаш се рушаха канари.
— Както миналия път — потвърди Точилката и отиде да заеме обичайното си място до тезгяха на пивницата.
След около час се появи и Блазко и се облегна там, където стената вече бе протрита от могъщия му гръб. Огледа посетителите, а на Спасуна само кимна многозначително. Тя с мъка надигна огромното си тяло и без бързане премина в помещението отзад, където се пазеха бъчвите, делвите, сушените меса и рибите — изобщо вината и закуските. Там вече я чакаше Кривич; не беше сам — с него бяха дошли също Беро и Добрил. Като я видя, русият мъж разцъфна в усмивка и той се отправи насреща й с разперени за прегръдка ръце:
— Привет, дойке!
189
Безсмислена по съдържание, но възприемана като груба ругатня на италиански език.
190
Типичен за случая италиански израз: „Promesso“, който в известен смисъл има значението и на „Заклевам се!“.