Тайната на остров Пайн

— Разбира се. — Хуан му даде номера на мобилния си и погледна Макс. — Току-що стана свидетел на историческо събитие. Дирк Пит ми е казвал, че през всички години, откакто познава Перлмутер, не е успявал да го затрудни.

Тъй като не познаваше Свети Джулиан, Хенли не беше впечатлен.

— Ще го спомена следващия път, когато съм в Националната агенция по морско и подводно дело.

Няколко минути по-късно мобилният на Хуан започна да звъни.

— Страхувам се, че имам лоша новина. Тамара е в отпуск и ще бъде отново в кабинета си в Дартмур чак следващия понеделник.

— По причини, които не мога да обсъждам — каза Хуан, — времето може да е от съществена важност. Трябва да ни отдели само няколко минути.

— Точно там е работата. Аспирантът, който вдига телефона, каза, че Тамара е забравила мобилния си.

— Имаш ли представа къде почива? Може би ще можем да говорим на място с нея.

— Наистина ли е толкова важно? — попита Перлмутер, но не изчака отговора на Хуан. — Да, сигурно е така, защото иначе нямаше да питаш. Тя е на джаз круиз с корабче по Мисисипи. Казва се „Начиз Бел“. Нямам представа къде се, намира в момента, но вероятно от параходството могат да ти дадат информация.

— Вече влизам в уебстраницата им. Благодаря, господин Перлмутер.

— Забрави за раците. Изпрати ми превода на плочката и ще бъдем квит.

— Дадено.

— Е и? — попита Хенли.

Хуан завъртя лаптопа така, че и Макс да вижда. На екрана се появи красив бял параход, над който се виеше дим, а хората по палубите махаха радостно. Отзад се виждаше прочутата арка на Сейнт Луис — една от редовните спирки на парахода.

— Какво ще кажеш за малко хазарт на речен параход?

— Оставих револвера в безопасното жилище — поклати Макс тъжно глава, — но все ще съумея да извадя няколко аса. — Той подръпна ръкавите си. — Къде се намира в момента?

— Можем да се качим във Виксбърг и да слезем в Начиз, Мисисипи — обясни Хуан и завъртя компютъра към себе си, за да запази места за нощния преход и да уреди самолет, който да ги закара до града. — След това ще се качим на „Орегон“ в Рио и ще поемем за изпълнение на задачата край Южна Африка или накъдето ни отнесе съдбата.

— Забавляваш се, а? — усмихна се Макс.

— Да, като изключим удоволствието да стрелят по теб и да прекараш известно време на дъното на шахта — да, забавлявам се.

Хенли си изкиска.

— На теб ти харесаха и тези изпълнения.

Хуан безмълвно се усмихна.