Тайната на остров Пайн
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на остров Пайн». Краткое содержание книги:
— Майчице — оплака се той, — какво е това място, сякаш се намираме на километър от слънцето.
— На два — ухили се Хуан. — Прочетох го в летищното списание.
Нещата се влошаваха от необходимостта да носят сака, защото бяха извадили оръжията си от проверения багаж.
Този път решиха да не се занимават с формалностите по наемане на кола и взеха такси. Намериха шофьор, готов да направи курса, и се споразумяха за цената. Натовариха саковете в багажника и се настаниха в хладното купе на таксито.
Заради движението им отне повече от час, за да стигнат до местоназначението си, но пристигнаха достатъчно рано. „Начиз Бел“ щеше да потегли за своя град съименник едва след четирийсет минути.
Сградата на пристана беше изградена така, че да прилича на параход, и подслоняваше едно от казината под сянката на мостовете на Виксбърг — двойка метални гиганти със скелетна конструкция, които прекрачваха калните води на великата река. Трапът беше спуснат право на паркинга. Наблизо беше опъната бяла тента и медните звуци на джазовата музика долитаха до мястото, където спря таксито. Десетки хора кръжаха наоколо с ордьоври и чаши в ръце. Обслужваха ги няколко души от екипажа, облечени в костюми от епохата.
— Хазарт и пак хазарт — обяви Макс, който вече не усещаше жегата.
— Забрави. Загуби достатъчно във Вегас. Знаеш ли, някак си не ми се струва правилно. Виксбърг е сцената на едно от най-известните сражения по време на Гражданската война. Някак си не е удобно тук да има казина. Все едно да вдигнат „Евро Дисни“ на крайбрежието на Нормандия.
— Сигурен съм, че мнозина местни мислят като теб, но и са благодарни за приходите и работните места.
Хуан прие възражението с кимване.
— Сега ми хрумна, че нямам представа как изглежда Тамара Райт. — Извади телефона си, за да се обади на Перлмутер, но в същия момент апаратът започна да звъни.
— Председателю, Свети Джулиан се обажда.
— Сигурно ти горят ушите, защото току-що исках да те набера. Не знаем как изглежда професор Райт.
— Висока, светлокожа афроамериканка. Последния път, когато я видях, косата й беше права, но това се случи преди няколко години. Най-лесно ще я разпознаеш по златния медальон, който никога не сваля.
— По какво?
— Медальон с таоистките символи ин и ян. Едната половина е бяла, а другата черна. Слушай, това не е важно. Нейният аспирант току-що ми се обади. Каза, че вчера и друг човек я е търсил. Затова решила да ми се обади сега.
Хуан се напрегна.
— Какво е разказала на този човек?
— Всичко. Не смятала, че нарушава някакви изисквания за поверителност.
— Мъжът представил ли се е?
— Да, обяснил, че е колега учен от Аржентина и искал да си уреди среща с нея.
Кабрило усети как сърцето му се свива. Започна да се оглежда за аржентинския майор. Перлмутер продължи:
— Това не е хубаво, нали?
— Не, не е, защото означава, че животът на професор Райт е в опасност.
Когато чу това, Макс също започна да оглежда лицата на хората около тях.
— Благодаря за предупреждението — каза Кабрило и затвори телефона.
— Упорити копелета — отбеляза Макс.
— През цялото време са се движили един час след нас.
— Как ли са разбрали за професорката?
— Лесно. Проверих я в „Гугъл“ снощи, след като ти си легна. Тя е световноизвестна заради познанията си в областта на древното китайско корабоплаване и търговия. Ако искам да науча повече за адмирал Цаи, тя е човекът, който може да помогне.
— Предполагам — поклати глава Макс, — че онова копие, което хвърли в огъня у Джеймс Рониш, е оцеляло.
— Какво да кажа? Хвърлянето беше лошо. Хайде, давай да се регистрираме и да вървим да намерим доктор Райт.
Въпреки вида си на реликва от Гражданската война „Начиз Бел“ беше модерен кораб, построен с всички възможни удобства за седемдесетте пасажери, които можеше да подслони, когато правеше тигелите си от Сейнт Луис до Ню Орлианс и обратно. Двата високи димохода бяха само за показ, както и огромното червено кърмово колело, което ритмично пляскаше във водата. Всъщност корабът се задвижваше от витла под заоблената кърма.