Тайната на остров Пайн
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на остров Пайн». Краткое содержание книги:
— Те се състоят само от протеини, така че всъщност не са истински живи. Но си прав, в известен смисъл не умират.
— И някой може да се разболее, ако прионите влязат в кръвоносната му система, когато, да кажем, случайно се убоде на кост от труп, който е пълен с тях?
Джулия не се поколеба.
— Теоретично, да. Откъде ти хрумна тази идея?
— От един китайски кораб, който не е там, където би трябвало да бъде. Направи ми една услуга. Кажи на Марк и Стоун да зарежат изучаването на картата. Аз намерих залива. — Той прекъсна разговора и се върна при Макс и Тамара, която се смееше на някаква шега, подхвърлена от Хенли.
— Какво става? — попита Макс.
— Имах предположение какво може да е замърсило храната на борда на „Спокойно море“. — Канибализмът е бил обичайно явление на множество от тихоокеанските острови и той предполагаше какво месо са получили китайците. — Какъв е бил товарът на кораба?
— Бил е пълен с всякакви неща: от злато и подправки до коприна и нефрит. С една дума, всичко, което китайците са ценели. Искали са най-доброто от местните, затова са донесли само най-хубавите неща. Какъв е надписът на адмирал Цаи?
— Имам превод в каютата ни. За мен ще е удоволствие да ви донеса копие.
Само защото оркестърът беше спрял да свири, Хуан можа да чуе ниското боботене на мощни двигатели. Знаеше какво става още преди да се изправи. Макс се разтревожи от внезапното му скачане.
Хуан се втурна към борда на парахода и се вторачи в черната вода. Още бе достатъчно светло, за да различи дванайсетметровата моторница с формата на пура, която се беше приближила до „Начиз Бел“. На борда имаше четирима мъже с тъмни дрехи и скиорски маски.
Един от мъжете беше прескочил малкото пространство между моторницата и ниската палуба на парахода за разходки. Един трябваше да остане на моторницата, а това значеше, че трима ще се качат на „Начиз Бел“. Макс и Хуан се бяха изправяли и срещу по-превъзхождащи ги сили.
— Макс, остани с нея. Ако трябва, скочете във водата.
Хенли още не беше извадил оръжието си, но ръката му бе готова под сакото.
— Какво става? — попита Тамара.
— В опасност сте. Трябва да ни се доверите.
— Но аз не ви…
Макс я прекъсна.
— Наистина няма време. Моля те, довери ми се.
Хуан беше стигнал до главното стълбище, което водеше към по-ниските палуби, когато чу отдолу да се носят писъци. Предположи, че вече всички аржентинци са на парахода и размахват оръжия. Видя паникьосаната тълпа, която хукна към стълбите. Не можеше да си пробие път надолу.
Обърна се и хукна назад. До басейна под димоходите имаше сводест оберлихт, направен от стотици разноцветни стъкла, монтирани в рамка от ковано желязо. Той ритна няколко пъти рамката и парчета стъкло започнаха да падат по седналите да вечерят по-рано, които не бяха чули суматохата.
Кабрило скочи през отвора и се приземи на масата за хранене. Тя се сгромоляса, запращайки го на пода сред лавина от храна, прибори и съдове. Падайки, той блъсна една дебела матрона и тя политна назад със стола си и зарита смешно.
Хуан скочи на крака и установи, че си е навехнал глезена. Неколцина пътници седяха безмълвно вторачени в него, а мъжът на матроната започна да му крещи и направи опит да го блъсне в рамото. Хуан избегна удара, като се завъртя и блъсна мъжа в гърба. Това се случи толкова бързо, че ядосаният съпруг направи няколко крачки, преди да осъзнае, че е пропуснал мишената си. Обърна се, за да продължи боя, но замръзна, щом видя, че Кабрило е извадил пистолет.
Стъклените врати, които водеха към салона за хранене, внезапно се разтвориха и в помещението нахлуха двама аржентинци. Някои от пътниците забелязаха късите автомати и запищяха. Кабрило нямаше чисто поле за стрелба заради хората, които се бяха разбягали на всички страни, като някои се хвърлиха под масите, а други стояха като заковани с пепеляви лица и не знаеха какво да правят.
Мъжете оглеждаха помещението, търсейки Тамара Райт. Сигурно бяха намерили нейна снимка в интернет. Хуан се приведе, за да не видят лицето му.
— Всички да застанат до стената — изкрещя единият.
Кабрило разпозна гласа на аржентинския майор.
Един келнер стоеше близо до кухненската врата и се опита да се измъкне незабелязано през нея, но единият от аржентинците го видя и стреля без колебание. Куршумът улучи келнера право в гърдите, излезе от гърба му и рикошира от някаква тенджера в кухнята.
Писъците на пътниците изпълниха залата за хранене. При този нов изблик на паника Кабрило направи своя ход. Знаеше, че в мига, когато аржентинците овладеят положението, той ще бъде убит, затова се втурна към големия панорамен прозорец, който гледаше към реката. Успя да направи четири големи крачки, преди аржентинците да реагират. Куршумите изсвириха покрай него и един улучи мъж със смокинг, съвсем близо до Кабрило.