Тайната на остров Пайн

— Да, става дума за „Спокойно море“. Цаи бил принуден да го потопи и да убие целия екипаж, защото хората му полудели.

— Къде се е случило? — попита Макс.

— Оцелелият бил обикновен моряк, а не кормчия. Единственото, което казва, е, че там, където се е случило, земята била от лед.

— Интересно — започна Хуан, — как е възможно…

— Чернокожа жена да стане специалист по китайската морска история?

— Не, щях да ви питам как историята е била запазена толкова дълго, но след като го споменахте…

— Баща ми беше електронен инженер и по-голямата част от кариерата му мина в Тайван. Израснах в Тайпе. Там завърших университета, но докторат направих, след като се върнахме в Щатите. А що се отнася до историята, оцелелият Зедонг Чо я записва на стари години. Живял е в Тайван, когато островът бил просто една от провинциите. Ръкописът се предава в семейството, но с времето новите поколения започват да гледат на него като на измислица, фантазията на техен праотец с развинтено въображение. Аз научих за него, защото през четирите години на следването ми моя съквартирантка беше Сюзън Зедонг, девето поколение внучка на стария моряк. Естествено няма начин да се докаже, че адмирал Цаи е съществувал, защото императорът унищожава всички следи от него и хората му, така че разказът се приема за измислица.

— До този момент — припомни Макс.

— Точно така — усмихна се тя.

Кабрило определено усещаше, че между тях е пламнала искра, но колкото и да му се искаше, не можеше да им предостави време насаме.

— Споменава ли какво е причинило лудостта? — Той мислеше за доклада на Линда Рос. „Съвпадение“ беше мръсна дума в тяхната професия.

— По време на плаването им към Южна Америка „Спокойно море“ се откъсва за един месец от основната група. Спират на отдалечен остров, моля, не ме питайте кой, и търгуват с местните за прясна храна. Затова аз винаги съм си мислила, че по някакъв начин храната е била заразена.

— Ще ме извините ли за малко? — каза Хуан и се отдалечи. Макс беше на върха на щастието.

Хуан набра „Орегон“ и поиска да го свържат с д-р Хъксли.

— Джулия, обажда се Хуан.

— Здравей, къде сте момчета?

— Ако щеш вярвай, но на параход в Мисисипи.

— Там е топло и слънчево, нали? — В гласа на лекарката се промъкна нотка завист.

— Да, слънцето залезе, но още е около двайсет и шест градуса.

— А ти се обаждаш, за да злорадстваш. Председателю, това е гадна постъпка, дори по твоите мерки.

— Слушай, успя ли да провериш онези проби, които поиска Мърф да вземе от „Уилсън-Джордж“?

— Не, още не съм.

— Провери ги за приони12.

— Приони…? Сериозно ли говориш? Смяташ, че Анди Генгъл е бил болен от луда крава?

— Да, от някаква разновидност. Заразил се е от трупа. Прионите не умират, нали?