Трийсет и пета и други години
- Автор: Рибаков Анатолий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Трийсет и пета и други години». Краткое содержание книги:
Можеше да ги разстреля.
И трябваше да ги разстреля.
А ТОЙ ги изпрати на ръководна работа, фактически ги изпрати в санаториум, единия за две години, другия за три. И ето на, решиха, че са НЕГОВИ съучастници, че ТОЙ се страхува от тях, че ТОЙ е в ръцете им. И демонстрират силата си, своята независимост и недоволство. Това са зародиши на заговор, нов заговор, „чекистки заговор“.
Ягода и апаратът на НКВД изпълняват НЕГОВАТА воля. Засега. И само засега. И затова ще се наложи да смени Ягода и неговия апарат. Ягода прие да води борба с враговете вътре в партията, и апаратът му прие. Но само с онези, които официално участвуваха във фракционна дейност: с троцкистите, зиновиевците, сапроновците, може би и с десните, впрочем за десните е съмнително. Но по-далеч те няма да отидат, в предстоящата кадрова революция те няма да му помагат, всъщност основните кадри на НКВД са още старите чекисти, тоест партийни кадри, смятат се за „идейни“ борци, своята борба с враговете — за „идейна борба“.
Наказвайки враговете вътре в партията, те си въобразяват, че са политици, че вършат политическа работа, забравили са, че вече не са ГПУ, не са Главно политическо управление, а просто Главно управление за държавна сигурност и трябва да се грижат за сигурността на държавата, на партията и на партийното ръководство. Те не са нищо повече от изпълнители и охрана.
Ако отидат и по-далече, още повече ще се смятат не за охрана, не за изпълнители, а за съучастници, вече започнаха да го демонстрират и занапред все повече ще го демонстрират.
Но сега е още рано да ги сменя. Нека довършат напълно Зиновиев и Каменев — това те ще го направят, съгласиха се да го направят и то е по силите им, с троцкистите и зиновиевците се занимават отдавна, познават кадрите им, ще подготвят процеса.
А самия процес ще проведе Вишински — той ще го направи умело. А през това време Ежов, който наблюдава НКВД като секретар на ЦК, ще навлезе в работата и веднага след процеса ще смени Ягода и ще доведе хора, които ще сменят апарата на Ягода.
Ще окажат ли съпротива? Съмнително е. Ударът ще бъде неочакван. Има и противовес — армията.
Временен противовес, но засега е противовес.
Армията винаги е несигурна. Всяка армия е несигурна, ако, макар и за миг, спадне бдителността, ако поразхлабиш юздите. Всички дворцови преврати са извършени от армията или по-правилно е да се каже — от върхушката на армията. Само Октомврийската революция не се опираше на върхушката на армията, а обратното, на войнишката маса — в нейните ръце беше оръжието.
А на върхушката на армията никога не може да се разчита. На днешните военни кадри може да се разчита още по-малко, отколкото на кадрите от НКВД. Там има много притаили се съмишленици на Троцки, мнозина са работили с него, когато беше народен комисар на военноморския флот, за мнозина той е част от тяхното „героично“ минало. Те се смятат за герои от Гражданската война, вътрешно не признават ролята и значението на другаря Сталин в Гражданската война, мразят го.
И до ден-днешен сърцето МУ се преобръща, като се сети за този гад, за този негодник Шмит. На XV конгрес на партията Шмит подкрепяше опозицията. След дискусията, когато ТОЙ, Сталин, излизаше от Кремъл, Шмит приближи до НЕГО, наконтен като папагал, с черна черкезка с набран сребърен колан, с кривната папаха и сякаш на шега, дори някак гальовно, фамилиарно взе да го засипва с казармени ругатни.
Всички тогава оцениха това като груба войнишка шега, която няма нищо общо с политиката, че, нали, позабавлявал се старият воин, членът на партията още от 1915 година, получил още през Първата световна война четири георгиевски кръста, а в Гражданската — два ордена „Червено знаме“.
Но Сталин възприе това далеч не като шега, пък и шега да е било, то е било такава шега, която отразява отношението на всичките тези самозабравили се „герои“ от Гражданската война към НЕГО, към Сталин.
Сега Шмит командува танкова бригада при Якир. Приятел е на Якир и Примаков, бившия командир на червеното казачество, а Туровски, несменяемият началник-щаб при Примаков, е роднина на Шмит: женени са за две сестри. Ей такова гнездо държи под крилото си Якир, най-верният съратник на Тухачевски.
Засега те си траят, а дори и да признават неговата роля в Гражданската война, правят го през зъби. Именно на тези кадри се опира Тухачевски — потенциалният Бонапарт, царският офицер, присъединил се към революцията от честолюбиви подбуди.
Тухачевски и неговите сподвижници никога няма да забравят поражението си край Варшава през двайсета година, вината за което тогава се опитаха да припишат на другаря Сталин. Дори Ленин косвено ги подкрепи с ехидната фраза: „Как може да се настъпва към Варшава през Лвов?“