Неморално предложение
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Щилиян Карастойков
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Неморално предложение». Краткое содержание книги:
Поради това на Фриц му хрумва откачена идея: той сключва облог, че временна размяна на съпругите би решила всичко!
Мечтателната Оливия трябва да се премести при Оливер в шикозния му апартамент в центъра, а амбициозната Евелин трябва да се нанесе при Щефан в неговата позанемарена къща извън града. На пръв поглед абсурден план, който децата му едва ли биха приели, но Фриц предлага пари. Много, много пари…
И шеметната игра с размяната на партньорите започва, а заплетените ситуации са сякаш предварително заложени.
— Това е тайна рецепта — изръмжа Хуберт. — Само посветените имат право да я знаят.
— Сигурно е така! — отвърна Оливер и се разсмя. — Все пак не всеки трябва да живее вечно. Какво й е толкова тайното на рецептата?
— Водката бих казала — заключих аз, веднага щом отпих голяма глътка от чашата на Евелин. — По принцип се казва, че водката не би трябвало да се усеща, но в този коктейл определено се усеща.
— Не, не е така — каза господин Кабулке, без изобщо да заеква. — Водката може да се усети, но не може да се подуши.
— Жена му всеки ден щателно го души — намеси се доктор Бернер. — Не е ли така, господин Кабулке?
При споменаването на жена му, говорният дефект на господин Кабулке се възвърна.
— Та-та-така е — отговори той нещастно.
Евелин отново отпи голяма глътка от напитката на младостта.
— Много щедро от ваша страна да споделите с нас тайната си рецепта.
— Всеки ден по една чаша от нея и ще доживеете нашите години — каза Шерер. — Но нали все още си спомняте какво ни обещахте в замяна?
— Ама, разбира се — каза Евелин и скочи от плота. — Господин Кабулке веднага ще ви заведе в оранжерия номер пет.
— Евелин! — извиках аз ужасена.
— Не се притеснявай, Оливия, можем да имаме пълно доверие на господин Кабулке! — каза Евелин. — Аз например винаги имах двойки по химия, но господин Кабулке минава за спец в тази област. Нали, господин Кабулке?
— Да, но… — заекнах аз.
— Не се при-при-притеснявайте — каза господин Кабулке. — В края на краищата всичко е с научна цел.
— А, така значи? А какво да кажем за тях? — казах, посочвайки към старците. — Да не искаш всички ни да вкараш в затвора, Евелин?
— Все някой трябва да купи продукцията ми! — отговори Евелин. — А от всички, които познавам, те са единствените, разполагащи с парите да го направят.
— Защо пък затвор? Нашият интерес е продиктуван единствено от чисто научни цели — убедително се намеси Шерер, а доктор Бернер побърза да добави. — Нашето поколение не познава тези неща и затова ни е крайно любопитно.
— Нямаше начин да се скрие от нас. В края на краищата вършим работата си изключително прецизно — заключи и Хуберт.
— За какво става въпрос? — попита Оливер.
В този момент много ми заприлича на Фриц. Човек направо можеше да се изплаши от него.
— Нищо, което ще ти бъде интересно! — отговори Евелин.
— Престани вече! — намесих се ядосана. — Сега вече това не може да бъде наречено тайна. Така че и Оливер спокойно може да разбере.
Евелин сви рамене.
— Щом така смяташ. Но после да не кажеш, че не съм те предупредила!
Погледнах нагоре към Оливер, който отново беше повдигнал едната си вежда, както винаги, когато заподозреше нещо.
— През свободното си време Евелин преоткри любовта си към градинарството — обясних му аз. — Дори се справи доста успешно. В резултат на това доби няколко килограма канабис.
— С-с-седем, за да сме точни — намеси се господин Кабулке. — При това с най-високо качество. Съдържанието на ТНС е сензационно!
— Моля? — напълно несправедливо Оливер впи точно в мен критичния си поглед. — Добре ли ви разбрах? Отглеждали сте тук дрога в големи количества?
Кимнах.
— Оливия! Не съм очаквал от теб, че си способна да се забъркаш в подобно нещо — каза Оливер.
— Това да не би да е забранено? — попита господин Кабулке.
Евелин завъртя очи.
— Разбира се, че е забранено, господин Кабулке — каза тя. — А вие какво си мислехте?
— Но нали сега сме в ЕГ? — каза господин Кабулке и никой не разбра какво точно имаше предвид.
— Неслучайно това е забранено — започна да чете лекция Оливер. — Хашишът е дрога, която се ползва, за да се зарибят подрастващите така, че те по-късно да преминат към по-твърди наркотични вещества.
— Затова не исках да ти казвам! — избухна Евелин. — Виж го ти, проповедник на морал!
— Идеята беше на Евелин — казах жално аз.
— Естествено — отговори Оливер, а лицето му продължаваше да излъчва огромно неодобрение.
— Мо-мо-може ли да бъдем подведени под отговорност за това? — искаше да знае господин Кабулке.
— Ама разбира се — каза Оливер. — За цялата тази работа може да прекарате остатъка от живота си в затвора.
— Е, не бъдете толкова строг, Оливер! — намеси се Шерер. — Сигурно по време на следването си сте изпушили някой и друг джойнт. Ние пък принадлежим към друго поколение. Когато следвахме, бяхме щастливи, ако имахме какво да ядем. Не е ли разбираемо защо сега изпитваме такова силно влечение към неизживяното.