Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- О, така ли - притесни се за пръв път акушерката. - Явно в списъка с повикванията са объркали имената. Е, до утре, госпожо Тръмпър - рече тя и излезе.
- Госпожа Тръмпър ли? - учуди се Чарли.
- Трябваше да мине ужасно много време, докато се опомня, нали, господин Тръмпър?
Д А Ф Н И
1918-1921
13.
Да ви призная, когато отворих писмото, не се сетих веднага коя е тая Беки Салмън. После обаче си спомних, че в училище „Сейнт Пол“ имах съученичка, която се казваше така - изключително будно, възпълно момиче, което сякаш разполагаше с неизчерпаем запас от понички с крем. Ако не ме лъже паметта, единственото, с което и се отблагодарих, бе албумът с илюстрации, коледен подарък от една моя леля от Къмбърланд.
Когато бях в последния клас, умното момиченце вече завършваше предпоследния, макар да имахме разлика във възрастта цели две години.
Прочетох писмото веднъж, после и втори път - направо не проумявах какво ли иска момичето от мен и реших, че единственият начин да разбера е да го поканя на чай в тясното си жилище в Челси.
Първия път, когато се срещнах отново с Беки, направо не я познах. Не само че беше отслабнала с десетина килограма, но и преспокойно ставаше за рекламите на дъвки марка „Пеп- содент“, които се мъдреха отпред на всички трамваи: свежичко, розовобузо момиче, оголило лъскав низ съвършени зъби. Честно казано, доста и завидях.
Беки обясни, че единственото, от което имала нужда, било стая в Лондон, където да живее, докато завърши университета. Аз откликнах на драго сърце. В края на краищата мама многократно ми беше показвала, че не одобрява, задето живея сама, и ми бе заявявала, че не проумява какво толкова не съм му харесвала на лондонското ни жилище на Лаундс Скуеър номер двайсет и шест. Изгарях от нетърпение да съобщя на мама, пък и на татко, че съм си намерила подходяща съквартиранта, както често ме молеха.
- Но кое е това момиче? - попита мама, когато отидох за края на седмицата в имението ни Харкорт. - Познаваме ли го?
- Съмнявам се, мамо - отвърнах аз. - Стара моя приятелка, съученичка ми е от „Сейнт Пол“. Пада си зубърка.
- Сухарка, значи? - намеси се татко.
- Нещо такова, тате. Учи в някакъв колеж на име „Бедфорд“, слуша лекции по история на Ренесанса.
- Не знаех, че и момичетата ги приемали да следват - отбеляза баща ми. - Сигурно пак е заслуга на онзи проклет уелсец с неговите небивалици за обновена Великобритания.
- Престани да злословиш срещу Лойд Джордж - скастри го мама. - В края на краищата ни е министър-председател.
- На теб може и да ти е, но на мен със сигурност не е. Виновни са тия суфражетки - продължи да опява татко.
- Скъпи, на теб за всичко са ти виновни суфражетките, включително за лошата реколта миналата година - подхвана го пак мама. - Но ако се върнем на момичето, Дафни, както личи, то ще има изключително благотворно влияние върху теб. Та откъде, казваш, са родителите и?
- Не съм ти казвала нищо - отвърнах аз. – Баща и обаче е бил предприемач някъде из Изтока24, а следващата седмица ще ходя на гости у майка и.
- Сигурно в Сингапур - отсъди татко. - Там е същински рай за предприемачите, има каучук и какво ли още не.
- Не, според мен не се е занимавал с каучук, татко.
- Както и да е. Доведи я някой следобед на чай - настоя мама. - Защо да не я поканиш и за края на седмицата? Обича ли да ходи на лов?
- Съмнявам се, мамо, но непременно ще я доведа в близко бъдеще на чай, така и двамата ще имате възможност да я огледате.
Да ви призная, и аз бях не по-малко развеселена от поканата да погостувам на майката на Беки, та и тя да се увери, че съм подходяща съквартирантка за дъщеря и. В края на краищата си знаех, че изобщо не съм подходяща. Доколкото си спомням, никога дотогава не бях стигала по на изток от театър „Олдуич“ и бях на мнение, че да отида до Есекс, е по- вълнуващо, отколкото да предприема пътешествие някъде в чужбина.
За късмет посещението в Ромфорд мина без произшествия главно защото Хоскинс, шофьорът на татко, знаеше пътя. Оказа се, че бил родом от Дагънам, който, както той ме осведоми, се падал още по-навътре в джунглата на Есекс.
Дотогава не бях и подозирала, че съществуват такива хора. За простолюдие, не бяха простолюдие, не бяха и благородници, не можеше да се каже и че имаха някакви професии. Не бих твърдяла и че съм се влюбила в Ромфорд. Но госпожа Салмън и сестра и - госпожица Роуч, бяха донемайкъде гостоприемни. Оказа се, че майката на Беки е разумна, оправна богобоязлива жена, която правеше и великолепен чай, така че не съжалих, задето съм била толкова път.
През следващата седмица Беки се нанесе при мен и аз с ужас установих, че клетото момиче се скъсва от работа. По цял ден висеше в тоя „Бедфорд“, прибираше се колкото да хапне надве-натри някой сандвич и да изпие чаша мляко, после пак сядаше да зубри, докато заспи, дълго след като аз си бях легнала. Не проумявах за какво и е всичко това.