Академия за вампири
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от „Св. Владимир“. И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
Той се поколеба за миг, сетне вдигна глава. Топлите му кафяви очи ме огледаха зорко и нещо се стегна в гърдите ми. По дяволите. Трябваше да престана да се чувствам по този начин, когато съм с него.
— С теб няма да се случи. Ти си твърде… — Запъна се в търсенето на най-подходящата дума и аз мислено се втурнах да му подсказвам всички възможни варианти. Божествена. Умопомрачително секси. Накрая той се отказа и просто добави: — Няма да се случи с теб.
После насочи вниманието си към ръцете ми. Дали той… дали смяташе, че съм красива? Никога не се бях съмнявала в реакцията, която предизвиквах сред момчетата на моите години, ала колкото до него… не знаех какво да си мисля. От което стягането в гърдите ми още повече се засили.
— Случило се е с майка ми. Тя е била красавица. Предполагам, че още е или поне донякъде. Но не е такава, каквато е била някога. — Додадох с горчивина: — Отдавна не съм я виждала. Сега може би изглежда съвсем различно от жената, която помня.
— Не харесваш майка си — отбеляза той.
— Значи си забелязал, така ли?
— Ти почти не я познаваш.
— Тъкмо в това е цялата работа. Тя ме изостави. Позволи на Академията да ме отгледа.
Когато свърши с почистването на раните ми, той взе бурканче с някакъв мехлем за мазане и започна да го в грива в загрубелите участъци на кожата ми. От усещането на ръцете му, масажиращи моите, се почувствах окончателно изгубена.
— Това, което каза, е вярно, но какво друго е можела да стори? Знам, че ти искаш да си пазител. Зная какво означава това за теб. Смяташ ли, че тя е трябвало да се откаже от мечтата си, за да те отгледа? След като и без това ти си прекарвала по-голямата част от живота си тук?
Не ми беше приятно да ме нападат с толкова логични аргументи.
— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че съм лицемерка?
— Казвам само, че може би не бива да си толкова сурова спрямо нея. Тя е много уважаван дампир. Тя е избрала този път и за теб.
— Няма да умре, ако ме посещава по-често — промърморих аз. — Но ми се струва, че имаш право. Или поне до известна степен. Предполагам, че можеше да бъде и по-зле. Можех да отрасна сред кървавите курви.
Дмитрий надигна глава.
— Аз израснах в общество на дампири. Те не са толкова лоши, колкото си мислиш.
— О. — Внезапно се почувствах като глупачка. — Не исках да кажа…
— Всичко е наред. — Той отново фокусира цялото си внимание върху ръцете ми.
— Значи ти също си имал семейство там? И си израснал с роднините си?
Той кимна.
— Имам майка и две сестри. Но не ги виждах често, след като заминах за училището. Все пак продължаваме да поддържаме връзка. В повечето случаи общностите заместват семействата. Сред тях може да има много любов, независимо какви истории си слушала.
Отново се изпълних с горчивина и сведох очи, за да прикрия горестния си поглед. Дмитрий бе имал по-щастлив семеен живот със скромната си майка и родствениците си, отколкото аз с моята „уважавана от всички“ майка пазител. Със сигурност той по-добре познаваше своята майка, отколкото аз моята.
— Да, но… не е ли странно? Не посещават ли много мъже морои тези общности, за да… Нали се сещаш?
Ръцете му продължаваха да описват кръгове върху моите длани.
— Понякога.
Имаше нещо опасно в интонацията му, нещо, което ми подсказа, че бяхме засегнали нежелана за него тема.
— Аз… аз съжалявам. Нямах намерение да ти припомням нещо лошо…
— Всъщност… ти може би няма да го възприемеш като лошо — каза ми той, след като помълча в продължение на почти една минута. На устните му се появи тъжна усмивка. — Ти не познаваш баща си, нали?
Поклатих глава.
— Не. Знам само, че трябва да е бил много красив.
Дмитрий вдигна очи към лицето ми, после погледът му се плъзна по мен.
— Да, сигурно. — После се зае пак да разтрива китките ми, като добави с предпазлив тон: — Аз пък познавам моя.
Смразих се от изненада.
— Наистина ли? Повечето мъже сред мороите не остават… искам да кажа, че някои го правят, но както сам знаеш, те обикновено само…
— Е, той е харесвал майка ми. — Обаче не произнесе с топлота думата „харесвал“. — И понякога я посещаваше. Той е баща и на моите сестри. Но когато идваше при нас… е, не се държеше много добре с майка ми. Правеше някои ужасни неща.