За честта на Прици

— Амалия, скъпа моя — рече той, — днес имам ищах за спагетите. Може би ни очаква ранна зима. Има ли някакъв начин да ни приготвиш и други спагети? Би ли направила?

— Приготвила съм panzerotti57, татко.

— Не си ги спомням. Какво е това?

— Ти ги обичаш. Пържени cappiddi d’Angilu58, гарнирани с cannaruozzoli59 и с mozzarella60, шунка, яйца, домати, лук и аншоа.

— Звучи толкова хубаво! — изпя дребният старец, пляскайки с ръце. — От Бари е, родното място на Урбан Шести.

Изведнъж Чарли се почувства отпуснат от хубавите аромати, великолепната храна, от всичко, което дон Корадо погълна, и от удоволствието, доставяно от всяка хапка. Почувства се в безопасност. Той вече не се страхуваше от гладния, малък човек, чието име или присъствие беше толкова ужасяващо — като чесъна за върколака — през целия живот на Чарли. Това бяха мили картини и звуци от кухнята на майка му, небесния рай. Това беше разкошната кухня на неговото детство и на целия му живот. Той започна да диша спокойно като голям goloso61, като гаргантюански ghiottone62, взети заедно, сякаш Светият дух беше седнал на рамото му със салфетка, завързана под брадичката му. Чарли даде знак на Амалия с нетърпеливи очи, натрупа щедро хлебчета в чинията си и се нахвърли върху тях. Дон Корадо кимна весело, дъвчейки с огромен апетит.

Чарли си представяше как самият той щеше да изглежда на възрастта на дон Корадо, наслаждавайки се на такава храна, докато се износят вътрешностите му; всеки италиано-американец, който чуеше легендата за него, щеше да му завижда. Храната беше като парите или властта. Взимаш я, но не позволяваш на друг да вземе от нея. Достатъчен беше само един обяд с дон Корадо, за да разбере това.

Внезапно си помисли, че поради работата му в бизнеса можеше да не доживее толкова дълго, колкото дон Корадо. Всъщност, според статистиката, можеше да не изкара и до края на годината.

Като продължаваше да се храни, той разсъждаваше върху своята тленност. Реши, че когато изпълни договора си с дон Корадо за Филарджи, както искаха от него, и дон Корадо снизходително му връчи неговия дял от откупа, докато старецът е в добро настроение заради седемдесетте милиона, които щеше да спечели, връщайки си банката срещу десет цента на долар, той щеше да сложи край на грубата работа с всичките предимства, предлагани срещу сегашния му рискован живот. Щеше да помоли дон Корадо да му разреши да поеме националния спортен справочник на семейството във Вегас, Маями, Атлантик Сити, Далас, Ню Йорк и Лос Анджелийс, носещ годишен приход от петдесет милиона за Прици, и да получава своя твърд дял от пет милиона годишно, а нека онзи приятел да си чука главата.