За честта на Прици
- Автор: Кондон Ричард
- Серия: Prizzi's Family #2
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Иван Вазов“
- ISBN: 954-604-002-9
- Переводчик: Кунка Христова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «За честта на Прици». Краткое содержание книги:
— Знам — отговори Чарли. — Господи — помисли си той, — защо винаги загрявам толкова късно?
— Навярно се чудиш защо ти казвам всичко това, Чарли? — попита дон Корадо, усмихвайки се.
— Да.
— Ами ти ще заемеш мястото на Винсънт тук.
Чарли премигна.
— Така е — потвърди дон Корадо, лапвайки синьозелено зърно грозде. — Ти ще ръководиш всичко. Ще бъдеш Босът.
— Аз ли? — учуди се Чарли.
— Ти, аз и баща ти ще се договорим какъв процент ще получаваш. Разбира се, по-малък, докато Винсънт бъде освободен от задълженията си и се установи, но все пак трябва да изкарваш четиридесетте хиляди долара на седмица. Ще притежаваш най-голямата организация в този бизнес — две хиляди и сто души на улицата, работещи за теб. Какво ще кажеш, Чарли?
Чарли помълча няколко секунди, най-малкото за да може да се наслади на мисълта за тези пари и власт, които ще бъдат негови. Но той знаеше, че няма да бъде тъкмо така. Винсънт беше най-големият син на дон Корадо. Това беше бизнес на Прици. Те заедно ще решат дали Винсънт ще направи невъзможното и ще се откаже от всичко, което има, за да отиде да си убива времето във Вегас заради чифт проклети бъбреци. Ако станеше такова чудо и останалите приемеха, че това е най-добрият вариант, Винсънт щеше да извика Чарли, да му изложи всичко и да му съобщи от колко процента той трябва да се откаже, за да поеме работата. Чарли нямаше да получава всичко, докато Винсънт е жив. А после, когато му дойдеше времето да предава длъжността, той щеше да въведе следващия.
— Нямам думи, падрино — каза Чарли на дон Корадо. — Не съм сънувал такава чест и привилегия. Как мога да изразя благодарността си? Как мога да ти се отблагодаря?
Малките очички на дон Корадо се изпълниха със сълзи. Извади снежнобяла кърпа и избърса дълбоко хлътналите си очи.
— За мен този ден е още по-голям, отколкото за тебе, Чарли — отвърна той с треперещ глас. — Възможността да усетиш как синът на моя най-стар и скъп приятел в света поема задълженията на собствения ми син, ме изпълва с радост и вълнение.
— Кога ще стане всичко това, падрино?
Чарли имаше мрачни предчувствия. Кражбата на Айрин във Вегас запълваше мислите му. Дон Корадо никога не можеше да прости и да забрави за каквато и да е сума, загубена чрез предателство или кражба, а сега сумата беше голяма, солидна.
— Не Казвай дори на баща си. Нека това остане между нас!
Издигнаха го! Очакваше го! Внезапно чувство на увереност обзе Чарли. Новата работа беше за триста и шестдесет милиона долара. Дон Корадо не би предприел нищо, без да се застрахова солидно по какъвто и да е въпрос, без да е обсъдил и огледал всичко от всяка страна със своя съветник Анджело Партана, а той току-що бе споменал, че Поп не трябва да знае.
— Разбирам, падрино.
— Винсънт ще бъде готов да се премести, като приключи работата с Филарджи. Няма да трае дълго. Ще трябва да минат три седмици преди да приберем откупа и ти ще можеш да пуснеш Филарджи на свобода, за да отиде в полицията и неочаквано да се намери в затвора. В деня когато Филарджи бъде изправен пред съда, Винсънт ще се изнесе от Пералнята и ти ще се нанесеш.
Двадесет и девета глава
Лейтенант Хенли позвъни на Анджело Партана по телефона. Той беше представител на бюрото на главния инспектор и искаше бърза среща с него.
— Разбира се, Дейви — съгласи се Анджело. — Където кажеш.
Определиха си среща на следващия ден на обичайното място — „У Ханс“, един ирландски ресторант близко до Проспект Парк. Когато Анджело отиде с Чарли като негов придружител, Хенли беше довел един капитан от полицията на име Кийли, от отряда на Полицейския корпус. Кийли беше с един ранг по-старши, но Хенли водеше разговора.
Всички бяха възторжени и сърдечни. Пристигна уискито, но и двамата с Партана го оставиха недокоснато. Поръчаха си солено говеждо със зеле — единственото ястие, предлагано от Ханс. Говореха предимно Хенли и Кийли, най-вече за спорт и национална политика.
След като Анджело ги почерпи с мексикански пури, Хенли пристъпи към въпроса.
— Не знам, момчета, дали сте в течение на нещата — започна Хенли, — но не може да не сте чули за убийството на жената на капитан Калхейн.
— Прочетох — отвърна Анджело. — Наистина, такова нещо трудно може да се пропусне. Ужасно. Изпратихме цветя на погребението. Какво повече?