За честта на Прици

„Пряка връзка с убийството на Калхейн“ пишеше на първата страница. Камериерката в хотела открила, че Филарджи не е спал в леглото си две нощи поред, а от банката се обадили сутринта на втория ден, за да проверят в апартамента му дали е там. През това време били открити документите на мъртвия бодигард в една еднолична фирма в Лонг Айлънд сити и от бележника му се разбирало, че е бодигард на Филарджи. Това беше в сряда. Ченгетата се бяха опитали да запазят случая в тайна, но в петък Гомски вече се беше погрижил някой да го подшушне на вестниците. Комбинацията от съпруга на полицейски капитан и президент на банка щеше да държи историята на първите страници на вестниците през останалата част от седмицата и Чарли знаеше, че никакви инструкции за откупа няма да бъдат изпратени в банката, докато силният натиск не спадне и докато вестниците не бъдат готови да придадат на случая друга страхотна окраска.

Трябваше да минат поне още пет дни преди банката да получи искането за откупа. Може би дори повече, защото не хората, а банката и застрахователната компания трябваше да направят крачката. Щяха да минат около три седмици преди да се договорят с ченгетата как да стане плащането. Щеше да има серия от писма до застрахователната компания, уведомяващи ги да изплатят сумата в Сентръл Парк — където зад всеки ъгъл ще има по двама полицаи — докато истинското писмо стигне в банката при Гомски, нареждайки му да уреди изплащането на откупа в Лагос, Хонконг, Аруба, Панама и Сао Паоло. Така че ще има още цял месец, докато му кажат да пусне Филарджи.

До 6:10 ч. Чарли пи бирата си и чете спортната страница. След това тръгна да търси информационно табло, за да види номера на изхода, където щеше да кацне самолетът на Айрин. Отиде нататък, за да чака близо до него.

Самолетът пристигна по-рано. Айрин излезе, като викаше и махаше с ръка. Те се прегърнаха и притиснаха един към друг. Тя каза:

— Изглеждаш отвратително, Чарли. Какво се е случило?

— По-добре да говорим за това в колата.

Той грабна малкия й куфар. Тя се опита да го задържи, но не успя.

— Какво носиш тук? — попита той. — Семейните ни скъпоценности?

Тя се усмихна лекичко.

Тръгнаха с червения очукан шевролет към изхода на паркинга и Айрин попита:

— Какво е станало, Чарли?

— Готова ли си?

— Да.

— Вчера Дон Корадо ме извика да обядваме заедно. Тази Амалия е невероятна готвачка. След като се нахранихме, той ми каза колко болен е Винсънт и че ще го преместят във Вегас, за да ръководи трите хотела, а аз ще поема работата на Винсънт и ще получавам неговите проценти.