За честта на Прици
- Автор: Кондон Ричард
- Серия: Prizzi's Family #2
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Иван Вазов“
- ISBN: 954-604-002-9
- Переводчик: Кунка Христова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «За честта на Прици». Краткое содержание книги:
Знаеше, че говорейки всичко това, защитава живота на Чарли, защото, по един или друг начин, нейният вече беше решен. Чувстваше как се изпотява под мишниците и по бедрата.
— Чарли е добър човек. Чарли е честен — въздъхна дон Корадо. — И така, детето ми, до пет дни трябва да донесеш триста и шейсет хиляди долара, които да сложиш в ръцете ми заедно с петдесет процента глоба за това, което си ни направила. Ще ти стигнат ли пет дни? — попита той загрижено.
— Да, о, да.
Искаше й се да изкрещи от облекчение.
Пет дни. Петстотин и четиридесет хиляди долара.
Тя се срещна с Чарли в хотел „Пийк“ в шест часа и заедно тръгнаха с колата към Манхатън, за да вечерят.
— Чарли, хайде да сменим италианската кухня тази вечер.
— Дадено. Но къде има добър полски ресторант?
— Утре сутринта трябва да отида в Лос Анджелийс.
— Защо?
— Трябва да уредя освобождаването на офиса, а има и неща, които искам да изпратя за апартамента ни тук. Ще се върна в петък вечерта.
— И без друго утре ще бъда целия ден на Острова с Филарджи.
— Как е той?
— Страда. Какво искаше дон Корадо?
— Ами, да ми каже добре дошла в семейството, нещо такова.
— Това е страхотно. Не мога да повярвам. Това е висока чест да бъдеш приветствана в семейството на fratellanza-та и то от главата на цялата фамилия. Имам предвид особено за жена, която не е сицилианка.
— Прици са наистина сплотени, нали?
— Какво имаш предвид?
— Ами, начинът, по който скроиха номера на Филарджи.
Той беше изненадан.
— Бейби, такава ни е работата. Прици са най-добрите в страната, защото пипат здраво. Хората не забравят с кого си имат работа.
— Господи, все си спомням за оная жена, която сгреши етажа. Ей, богу, наистина нямаше късмет.
— Айрин, хайде! Тя беше свидетел.
— Какъв късмет! Натиснала е погрешно бутона и умря.
— Къде ще вечеряме?
— Не съм много гладна.
— Искаш ли да отидем преди това на кино. Можем да вечеряме после, тъкмо ще огладнееш.
— Кино ли?
— В някой от салоните на Трето авеню — предложи Айрин. — Но дори и по-късно, мисля че няма да огладнея.
Чарли я закара на летището в 8:30 следващата сутрин. Преди да тръгнат, той попълни един откраднат билет — отиване и връщане, първа класа, който беше задигнал от офиса на Ед Прици. Успяха само да си купят вестници преди да съобщят да полета и тя замина.
След като самолетът излетя, Айрин отвори първия вестник.
Обърна на една статия на страница втора:
Имаше снимка на тялото на жената, грижливо поставено на полицейската носилка. До нея в малко квадратче, беше снимката на офицер от полицията.
„Полицията съобщава, че все още няма никакви следи за убийството на Виктория Калхейн, съпруга на капитан Мартин Б. Калхейн, директор на сектора за организираната престъпност от полицейския отдел в Ню Йорк. Мисис Калхейн е била намерена мъртва в луксозен апартамент на четиридесет и първия етаж на хотел «Вангард» в Ню Йорк в понеделник вечерта от наемателката. Тялото на Мисис Калхейн е било проснато върху тялото на Юджийн Гормли, четиридесет и шест годишен частен детектив и професионален бодигард.
В коридора, до апартамента, където е било извършено убийството, полицията намерила гумена кукла, повита в бебешки пелени, но до този момент не може да даде обяснение за случая.
Мисис Елиът Шенкър, наемателката на апартамента, където е станало убийството, заяви: «Беше ужасно. И двамата бяха застреляни в лицето.» Мисис Шенкър се върнала от сутрешно представление на пиеса в Бродуей и намерила труповете.
Капитан Калхейн отишъл незабавно на местопрестъплението. Каза, че жена му отишла в хотела, за да присъствува на благотворителната томбола в панорамната градина, намираща се на четиридесет и третия етаж.“
Айрин остави вестника. Глупавата кучка е отивала на четиридесет и третия етаж, защо е натиснала бутона за четиридесет и първия? Свещена глупост! Облегна се и затвори очи. Тя не само беше пречукала жената на ченге, но това ченге се занимаваше с престъпниците. Този път наистина щеше да се разчуе. Взе отново вестника, защото нещо в написаното не беше наред, но не можеше да разбере какво точно. Тогава й просветна. Там нямаше нищо за Филарджи. Един голям банкер беше отвлечен, а и след три дни все още никой не знаеше нищо!