За честта на Прици
- Автор: Кондон Ричард
- Серия: Prizzi's Family #2
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Иван Вазов“
- ISBN: 954-604-002-9
- Переводчик: Кунка Христова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «За честта на Прици». Краткое содержание книги:
— Чарли, какво става?
— Добре, де. Къде е прахосмукачката? Къде е кофата за боклук?
— Знам ли?
Чарли хвана Мелвини за яката и го събори върху канапето.
— Ти ще изчистиш всичко тук, чуваш ли? Къде, по дяволите, е Дом? Доведи го тук.
Той ритна Мелвини.
— И не ми разправяй твоите глупости, как ще ме натикаш в гадния кенеф, защото там ще отидете ти и Дом, ако след един час не е почистено.
Дон се появи на стълбите.
— Хей, какво, по дяволите, става тук? — кресна той — Опитвах се да поспя.
— Сапунената фея те иска тук — каза Водопроводчика.
— Слез тук, долу, простако — изръмжа Чарли.
Дом забърза по стълбите.
— Хайде, изчисти цялата мръсотия наоколо — той бутна Водопроводчика по рамото, — после пусни тази прахосмукачка, където намериш килими или завеси. Ти, ти, малък негоднико, иди и измий чиниите. Когато свършите, изтъркайте пода. Чувате ли ме? Действайте!
Двамата се втурнаха да работят. Чарли слезе по стълбата в мазето, където държаха Филарджи. Използува два различни ключа за двете брави. Филарджи пишеше писмо.
— Как е? — попита Чарли.
— Хората са внимателни. Храната е добра — рече Филарджи.
— Изглеждаш добре.
— Доста добре. Все мисля за жената, когато понечи да излезе от асансьора. Може би ще ми мине. Сънувам кошмари — тази страшна жена, която дойде да ме отвлече. Не мога да прогоня образа й от съзнанието си. Тя дори не трепна, когато застреля беззащитна жена в лицето.
— Убитата бе ужасна тъпачка — отвърна Чарли, — натиснала е погрешно бутона.
— Какво ще стане с мен?
— Изгледите за теб са добри, мистър Филарджи. В понеделник банката ще извърши операцията за откупа. Знаеш, че банката е застрахована. Плащат откупа и ние те пускаме. Това е цялата работа.
— Кога?
— Може би след две-три седмици.
— Наистина ли ще ме пуснете да си отида?
Чарли кимна сериозно с глава, мислейки за онова, което дон Корадо кроеше на този беден кучи син.
— Не се ли безпокоите, че мога да ви разпозная, вас, жената и двамата горе?
— Виж какво, мистър Филарджи, ти беше там, когато убихме твоя бодигард и жената. Ние ще те пуснем. Но, ако се намесиш в мърсотията и съобщиш на полицията, че можеш да ни разпознаеш, ще умреш. Където и да отидеш, ще те ликвидираме. Няма друг изход. Искаш ли да ти донеса нещо от Ню Йорк?
— Ами, имам един малък списък от книги. Ако можете да ми осигурите, бих искал да имам и телевизор.
— Разбира се, защо не?
Чарли отиде да търси Поп, за да говори с него и да му каже, че дон Корадо го вика, но Поп беше на среща със закуска с двама баскетболни треньори. Чарли се качи в пикапа и отиде до ъгъла. Там нямаше никой. Мисис Латучи се усмихваше широко.
— Кафе? Заведението черпи — предложи тя. — Знаеш ли колко платиха за лейди Керът? Дванайсет на един. Бях заложила десет по три различни начина. Господи, беше страхотно. Какво ще кажеш за днешните надбягвания, Чарли?
— Днес няма нищо — рече Чарли. — Обзалагам се, че в цялата страна няма нито едно надбягване.
— Кой смяташ, че ще вземе приза?
— Още е рано. След две седмици ще ти кажа.
Влезе Фил Витимидзаре. Поръча си един „Датски“ и отиде към машината за пинбол.
— Хей, Чарли — обърна се той, — какво става с Водопроводчика? Не го виждам напоследък.
— Представи си, бие ме — рече Чарли.
— Не дойде на службата в неделя — каза Витимидзаре. — Отец Донигър ме попита за него.
— Ще дойде — отвърна Чарли, — знаеш какъв е Водопроводчика.
Излезе от закусвалнята. Отиде в едно от централните бруклински кина. Трябваше да убие два часа. Даваха някакъв военен филм. Седна в ложите. След около двайсет минути един крадец се промъкна до него. После сложи ръка върху бедрото на Чарли, а Чарли я натисна през коляното си и я счупи. Смени мястото си в другия край на салона. „В какъв скапан свят живеем, — мислеше си той, — щом могат да те закачат разни дегенерати даже в Бруклинското кино.“
Отиде с колата на Бруклинските височини. Паркира на забранено място до ъгъла на къщата на Сестеро и натисна звънеца на Корадо Прици.
Дон Корадо беше известен на Източния бряг като най-големия лакомник в братството. Той пиеше по една малка чашка зехтин за закуска и още една за вечеря. Ядеше само веднъж на ден, но заради количеството храна, която той без никакви усилия натъпкваше в крехкото си тяло, със стомах колкото шапката на кукла и черва не по-дълги от въженце за скачане, човек оставаше с впечатлението, че присъства на изкуството на голям илюзионист. Никога не канеше повече от един гост на обяд и никога повече от един път в месеца. Защото не можеше да понася да дели с някого дори и малка част от храната на масата си.