За честта на Прици
- Автор: Кондон Ричард
- Серия: Prizzi's Family #2
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Иван Вазов“
- ISBN: 954-604-002-9
- Переводчик: Кунка Христова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «За честта на Прици». Краткое содержание книги:
Двадесет и осма глава
На другия ден след срещата на Айрин с Винсънт в Манхатън Мейроуз й се обади по телефона и съобщи, че Корадо Прици желае да я види в пет следобед. Беше два часът. Айрин чистеше с прахосмукачката и искаше да изпере сенника, защото сутринта Чарли беше казал, че не е пран вече цял месец. Айрин обаче знаеше, че не може да не отиде, и попита как да стигне до мястото на срещата. Мейроуз й предложи да я вземе с колата. Тя отговори, че е невъзможно, затова Мейроуз й предложи да вземе такси до хотел „Пийк“ на Възвишенията и така те биха могли да се срещнат във фоайето в пет без петнадесет.
В четири часа Айрин се обади на Чарли и му каза къде отива.
— Защо, по дяволите? — извика Чарли. — Не разбирам.
— Вероятно за да ми каже добре дошла в семейството — рече Айрин.
Качи се в таксито изплашена, че Винсънт Прици може да е при баща си. Беше го виждала само два пъти в живота си — веднъж на сцената по време на сватбеното празненство на Тереза Прици и веднъж в Пелей парк, но те бяха достатъчно за нея, защото тя можеше да си има неприятности, ако той я зърнеше отново до някого, който би могъл да му обясни коя е тя.
Когато стигна в хотела, Мейроуз вече я чакаше: красива и безгрижна. Беше най-приятелски настроеното момиче, което Айрин познаваше. Вървяха нагоре по хълма към къщата на Сестеро, бъбрейки си за Чарли. Когато стигнаха до вратата, Мейроуз й заяви, че тя е дотук и че ще я чака в хотела, за да я закара вкъщи. Айрин й благодари и обясни, че ще телефонира на Чарли след посещението при дон Корадо, защото ще отидат да вечерят в Ню Йорк.
Въоръжената охрана я предаде на Амалия, а тя я отведе на горния етаж във всекидневната на дон Корадо. Възрастният мъж се зарадва, като я видя. Той помоли Амалия да сложи стола й близо до него, за да може да й държи ръката, докато разговарят. След като подпъхна одеялото на дон Корадо, Амалия излезе.
— Ти си хубава жена — каза дон Корадо. — Как ни изненада с този неочакван брак с Чарли.
— Като че ли стана точно навреме — отговори весело Айрин. — Бяхме пленени един от друг.
Той я потупа по ръката.
— Разбирам — отвърна той. — И аз някога бях млад. Но женитбата ме разтревожи.
— Защо?
— Знаеш как могат да повлияят някои неща на доверието, скъпо дете.
Той говореше на английски бавно, добре и внимателно, с подчертан акцент, но се изразяваше правилно.
— Хората от заведението на мотела на Престо Челионе в Невада видяха твои снимки и ни казаха, че ти си убила Луис Пало.
Той здраво стискаше ръката й, гледайки я право в очите. Усмихна й се.
Тя мълчеше. Като на удавник, през главата й минаха картини и случки от нейния живот. Ужасена, тя стисна силно ръката на стария човек и впери поглед в него.
— При нормални обстоятелства — говореше той благо — трябваше да те предам на хората на Винсънт, защото такива неща се наказват и този, който краде, си плаща.
Тя не можеше да контролира тялото и ръцете си, които трепереха. Не можеше да отдели погледа си от студените му, малки очички.
— Но сега ти си съпруга на моя кръщелник — син на най-стария ми приятел, ето защо сред тишината на тази стая аз потърсих състраданието у себе си, за да мога да бъде снизходителен към теб.
— Какво да направя? Само ми кажете какво мога да направя? — попита Айрин.
— У теб е другата половина от парите, които Чарли ни върна — рече той сухо.
Въпреки цялото си благоразумие, Айрин кимна с глава.
— Заедно ли направихте това с Чарли?
— Не. Той ми повярва, когато му казах, че това беше номер на Маркси. Дори не знаеше, че бях в играта с Маркси и Луис. Няма и представа, че аз убих Луис и взех всичките пари от него и че Маркси въобще не ги е видял. Той помисли, че сама съм го завела до мястото, където Маркси си държеше парите, каза ми, че ме подозира, призна ми го в деня, когато ме помоли да се омъжа за него. Каза, че чувства, че съм участвувала в целия номер, но след това реши, че не съм, че не бих могла да бъда, иначе няма да може да се ожени за мен.