Ш-ш-шт
- Автор: Фитцпатрик Бекка
- Серия: hush, hush #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-555-4
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ш-ш-шт». Краткое содержание книги:
Но след ужасяваща серия от неочаквани срещи, Нора не е сигурна на кого може да вярва. Пач се оказва винаги там, където е тя, и сякаш знае за нея повече, отколкото най-близките є приятели. Тя не може да реши дали да се хвърли в обятията му, или е по-добре да бяга и да се крие. И когато се опитва да потърси някои отговори, тя открива истина, много по-обезпокояваща от всичко, което Пач върши с чувствата и.
Без да подозира, Нора е въвлечена в епицентъра на вечната битка между безсмъртните и падналите ангели – и когато се налага да вземе страна, погрешният избор може да и струва живота.
Понякога се налага да се отречеш от любовта си, за да я запазиш… на всяка цена.
Звънец на входа оповести влизането ми.
Подът беше от жълти и бели плочки, а сепаретата бяха тапицирани в морскосиньо. По стените висяха снимки на пристанището. Седнах в сепаре близо до входа и съблякох якето си.
Появи се сервитьорка с бяла престилка на лекета.
— Казвам се Уитни — кисело ме осведоми тя. — Добре дошла в „Блайнд Джо“. Специалитетът ни днес е сандвич с риба тон. Супата на деня е от омари. — Химикалката й беше готова да запише поръчката ми.
— „Блайнд Джо“ ли? — потупах брадичката си аз. — Откъде ми е познато това име?
— Не четеш ли вестници? Миналия месец цяла седмица бяхме в новините. Нашите петнайсет минути слава.
— А, да! — внезапно ми просветна. — Сега си спомням. Имаше някакво убийство, нали? Местно момиче?
— Кирстен Халверсън — щракна тя с химикалката си нетърпеливо. — Да ти донеса една супа за начало?
Не ми се ядеше супа от омари, изобщо не бях гладна.
— Сигурно не ви е било леко? Бяхте ли близки?
— Не, по дяволите. Ще поръчваш или не? Ще споделя с теб една тайна. Ако не работя, не ми плащат. Ако не ми плащат, не успявам да покрия наема.
Внезапно ми се прииска да ме обслужва келнерът в другия край на помещението. Беше нисък, плешив чак до ушите, а тялото му приличаше на клечките за зъби в кутийката в края на масата. Никога не вдигаше поглед на повече от метър над земята. Колкото и жалка да се чувствах впоследствие, една моя мила усмивка щеше да е достатъчна, за да го накара да ми разкаже цялата житейска история на Кирстен.
— Извинете — казах на Уитни. — Все убийството ми се върти в главата. Разбира се, за вас това е вече минала история. Сигурно е било пълно с репортери, които са задавали въпроси.
Тя ме изгледа строго.
— Трябват ли ти още няколко минути, за да прегледаш менюто?
— Мен лично репортерите много ме дразнят.
Тя се наведе и облегна ръка на масата.
— А мен ме дразнят клиенти, които се мотаят.
Въздъхнах тихо и отворих менюто.
— Какво ще ми препоръчате?
— Всичко е хубаво. Питай гаджето ми — той е готвачът — усмихна се тя напрегнато.
— Като стана дума за гаджета, Кирстен имаше ли си гадже?
Какъв плавен преход!
— Я ми кажи, ти да не си ченге? Или си адвокатка? Репортерка?
— Просто съм съвестен гражданин. — Прозвуча по-скоро като въпрос.
— Да, бе, чуй какво ще ти кажа: поръчай си млечен шейк, пържени картофи, бургер и супа, дай ми двайсет и пет процента бакшиш и ще ти кажа онова, което казах на всички останали.
Претеглих мислено възможностите си: издръжката ми или отговори.
— Добре.
— Кирстен ходеше с онзи тип, Елиът Сондърс. За когото писаха във вестниците. Той непрекъснато киснеше тук. Изпращаше я до апартамента й в края на смяната.
— Говорили ли сте с Елиът?
— Не и аз.
— Смятате ли, че Кирстен се е самоубила?
— Откъде да знам?
— Във вестника прочетох, че в апартамента на Кирстен е намерено предсмъртно писмо, но че освен това имало и улики за влизане с взлом.
— Е, и?
— Не го ли намирате малко странно?
— Ако ме питаш дали мисля, че е възможно Елиът да е подхвърлил писмото в апартамента й — мисля, и още как! Богаташче като него може да се измъкне от всичко. Може дори да наеме някой да подхвърли бележката. Така е, когато човек има пари.
— Според мен Елиът няма много пари. — Бях останала с впечатлението, че Джулс е мангизлията. Ви не спираше да се прехласва по къщата му. — Мислех, че е учил в „Кингхорн“ на стипендия.
— На стипендия ли? — изсумтя тя. — Да не си пияна? Ако Елиът не е червив с пари, как е купил на Кирстен апартамент? Кажи де.
Свих рамене, за да прикрия изненадата си.
— Купил й е апартамент?
— Кирстен не спираше да се хвали. Направо ме подлудяваше.
— Че защо ще й купува апартамент?
Уитни сведе поглед към мен с ръце на хълбоците.
— Не може да си толкова тъпа.
А, уединение, интимност, схванах.
— Знаете ли защо Елиът се е прехвърлил от „Кингхорн“? — попитах.