Връхлита страховит легион
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553805
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Връхлита страховит легион». Краткое содержание книги:
Таределите - расата на изгубените елфи, звездният народ, най-сетне са открили своя път из вселената до Мидкемия. На света, който обитават в момента, те водят неравна война с опустошителна орда демони и някога величествената им империя се е смалила до шепа оцелели. Едничката им надежда е легендата за Родния дом - изгубения свят, на който е възникнала расата на елфите; място, скрито зад завесата на времето. И сега те са убедени, че Мидкемия е тъкмо светът, който търсят.
Безскрупулни и арогантни, таределите не позволяват никой и нищо да се изпречи на пътя им, но не след дълго Пъг и Конклавът осъзнават, че не неканените гости от звездите, а демоничната орда, която ги преследва, е истинската опасност за тях. На всичко отгоре над Пъг е надвиснало пророчеството, че е осъден да гледа как всички, които обича, умират...
— Не зная колко са, но наистина са доста. Непрестанно се раждат дечица, които се нуждаят от пространство, и Тъкачите на заклинания засаждат фиданки, а майсторите озеленители ги подтикват да растат бързо. — Даде знак на Гуламендис да го последва. — Ела, сам ще видиш.
С височината си от близо седем стъпки Гуламендис стърчеше над всички елфи, с които се разминаваха. Ала дори само дрехите му бяха достатъчни, за да си личи, че е чужденец. Никой нямаше такава яркочервена коса. Имаше червеникавокестеняви и доста русоляви елфи, но повечето бяха с тъмнокафява коса, веждите им не бяха така извити, нито чертите — толкова фини. Семпли, с нищо непривличащи вниманието същества.
Отведоха го нагоре по една вита стълба, обикаляща дънера на огромно дърво и стигаща до широка платформа.
Укротителят на демони спря стъписан.
По краищата на просторната платформа се бе разположил съветът на елфите: Тъкачите на заклинания, елдарите и много други, а в центъра имаше два трона. Жената, заела по-високия, имаше царствен вид, макар че според представите на Гуламендис робата й бе доста семпла, без типичната изящна украса, която често можеше да се види по дрехите на таределските дами. Имаше красиви меки черти, а на челото си носеше златен обръч.
Но съществото, което седеше редом с нея, бе истинската причина за вцепенението на Укротителя на демони. Макар да седеше на по-нисък трон, нямаше съмнение, че е неин съпруг. Двамата се държаха за ръце, като семейна двойка, споделила дълъг съвместен живот. Ала това създание бе нещо много повече. Това бе истински воин по рождение, излъчващ сила, каквато Укротителят на демони не бе усещал в нито една жива твар. Дълбоко в себе си, от недрата на своето същество, магьосникът знаеше, че седящият на трона е валхеру.
— Добре дошъл — заговори кралицата. — Бихме искали да узнаем името ти и откъде идваш.
Гуламендис сведе очи и заговори с тих почтителен глас:
— Казвам се Гуламендис, милейди. Аз съм Укротител на демони от Клановете на Седемте звезди. Дойдох да моля… — Млъкна и се огледа. Чувстваше се близък с тези хора и същевременно те го отблъскваха с нещо. Имаше много познати черти в тях, но и много, което не разбираше. Събра сили и продължи: — Дойдох да моля за помощ.
— И с какво бихме могли да ти помогнем? — попита кралицата на елфите, но погледна към своя спътник.
Гуламендис си пое дъх и продължи:
— Нашите учени смятат, че сме напуснали това място в дни на безумие, когато боговете са се сражавали в небесата над нас.
— Отново втренчи поглед в съпруга на кралицата. — Избягали сме през звезден мост и после дълго сме обитавали други светове.
— Както и моят народ, Гуламендисе — рече един елф с дълга роба, който се бе надигнал от мястото си. — Ние сме елдари, хранители на знания, и векове наред обитавахме друг свят, преди да се върнем тук.
— Братовчеде — отвърна Гуламендис, — някога ние също сме били елдари, според нашите учени. Приели сме името Клановете на Седемте звезди и сега се наричаме таредели.
И тогава заговори валхеру:
— Преди края на войната ли сте отпътували?
Гуламендис кимна, твърде изплашен да го заговори. Тези легендарни същества бяха върховните господари на Народа и той бе ужасен от мисълта, че едно от тях сега се намира тук.
— Аз съм Томас, Военачалник на Елвандар — рече мъжът и се изправи. Когато се приближи, Гуламендис забеляза, че в него има нещо различно. — Нося мантията на едного, изчезнал преди векове, и пазя в себе си неговите спомени, но съм повече от него. Друг път ще ти разкажа тази дълга история, а засега ето какво ще чуеш от мен: вие сте свободни хора. Така е било казано по времето на Войните на хаоса и това е истина и сега. Настани се тук и си почивай, Гуламендис, сподели с нас вашата история, защото при нас си сред приятели.
Макар да бе с цяла глава по-висок от Томас, Гуламендис се чувстваше джудже в негово присъствие. Не разбираше напълно смисъла на думите му, но ги намери за успокояващи. Дори той наистина да бе валхеру, с нищо не личеше да властва над този народ, нито да заявява претенциите си към неговия.
И тогава Укротителят на демони долови странна миризма. Същата, която бе усетил, докато минаваше през човешкия град. Миришеше на пръчиците, които горяха и вдишваха. Той огледа трона и откри, че в сенките отзад стои дребна фигура. Възрастно джудже с побеляла коса. Джуджето пристъпи напред, втренчило поглед в Гуламендис, всмукна от лулата си и каза:
— Време беше да се появиш, момко. Още преди месеци донесохме тук вестта за теб. Почти ми омръзна да те чакам.
Томас се усмихна и кралицата се засмя, а очите й засияха весело, но Укротителят на демони запази самообладание. Знаели са, че ще дойде? Но как? Само допреди три седмици го държаха в клетка и брат му трябваше да се пазари за живота му.