Да започнем отначало
- Автор: Поттер Александра
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-298-0
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Да започнем отначало». Краткое содержание книги:
Така например след една раздяла Потър започва да се самообвинява, както често правят жените. Иска й се да има възможност да направи нещата по различен начин, така че връзката й да тръгне по друг път. Именно тази история я вдъхновява за романа „Да започнем отначало“. „Помислих, че ще бъде страхотна история, ако дам на героинята си втори шанс за нейната връзка. Ако по някакво чудо започне да излиза отново с приятеля си. Представете си само какви неща би могла да направи!“
— Какъв полет? — пита Фиона и изглежда объркана. — Мислех, че Фред и Бел живеят в Уилшър.
— Не, това са Тиги и Тачкин — поправя я друга блондинка.
— Тогава закъде ще летите, Пипа? — питам направо, като я фиксирам очи.
Докато пристяга палтото си, тя започва да лъже.
— О, не ви ли казах! Колко съм глупава… Бали.
— Остров Бали? — Фиона направо е удивена.
— Сигурно се шегуваш! — не мога да потисна изригването си аз. — Няма начин…
Но тя не ме оставя да довърша.
— Това е краткотрайна визита, ще се върна, преди да се усетиш. — И бързо целува Фиона по двете бузи. — Мъц, мъц, благодаря, скъпа, желая ти прекрасен уикенд…
Грабва чантата „Биркин“, спира пред кухненския шкаф, с един замах на ръката забърсва всички останали козметични продукти — шишенца, кутийки, кремчета, аерозоли и ги прибира в чантата си, преди да продължи по пътя. Ятото блондинки, които носят своите издути чанти, я следва, марширувайки през коридора и навън през вратата.
Фиона върви след тях като умърлушено пале.
— Чао, приятен път! — вика от прага, докато те изчезват надолу по полутъмното общо стълбище.
Тогава чувам отново гласа на Пипа.
— По дяволите, забравих за твоите проклети стълби!
Последван от гласа на Фиона.
— Искаш ли да дойда и да ти помогна да пренесеш…
Блъскам вратата, тя се затваря с трясък, а аз поглеждам Фиона с поглед, който казва „Само да си посмяла!“
Двете се връщаме мълчаливо в кухнята. Грабвам бутилката вино и пълня чашата си, сетне предлагам на Фиона, която започва да унищожава волованите с гъби, въпреки диетата. Тя кима благодарно и вдига своята чаша. Напълвам я до ръба, а тя отпива голяма глътка.
— Това е много сладко кученце — казва глупаво, поглеждайки към Талула, която издава слаб звук и се опитва да захапе Флий. Котаракът ми издава заплашително съскане, извива гърба си като тетива, а кучето-плъх бързо се скрива под дивана.
Двете се споглеждаме. Фиона държи платото с воловани и аз си вземам един. Дъвчем в пълно мълчание.
Нещо ми подсказва, че ни предстои много дълъг уикенд.
20.
В събота сутрин се събуждам и лежа няколко минути, мислейки си за Себ в приятната ленива топлина. Ще ми се да се бях събудила до него. Представям си как лежи до мен.
Освен ако не лежи до мен? — сещам се изведнъж. Вече е станал, облякъл е екипа си и е излязъл да тича. И аз трябва да тичам до него.
Завивам се плътно с топлия юрган, все още ухаещ на сънища. Всъщност, мисля си, колко е хубаво някой да ти липсва! Сърцето ти се изпълва с обич и тъй нататък. Освен това, този път ще остана да си лежа. Притискам към себе си гаджето под формата на пухена възглавница и се опитвам да прогоня тревожната мисъл. Макар да не знам колко дълго ще продължи това — много скоро на излежаването ще му дойде края.
Лежа си още малко, сънят ме люлее, преди да се измъкна от леглото и да отида в кухнята, за да си направя чаша кафе. Посягам към машината за еспресо и замръзвам.
— Фиона! — викам.
Откъм нейната спалня се чува приглушен вик:
— Ааа…
— Ела… тук… има… имаме малък инцидент!
— О? Какво? — чува се тропот и Фиона се появява със замъглени очи, разрошена коса, с чехлите си с муцунки на животни и халат с петна от кафе. Кълна се, никога не спирам да се удивявам как може да се промени от онази Фиона, която аз наричам „нормалната“, във версията, известна като „нощ, прекарана с мъж“ — издокарана с феерично кимоно, прическа и начервени с блясък устни. Сякаш това са двама съвсем различни души.
Тя ме поглежда, прозява се шумно и поглежда към пода.
— О! Лайно?!
— Абсолютно вярно — кимам, доволна, че взе думата от устата ми и сега няма нужда да обяснявам.
Оказва се, че Талула все още не е научена и няма тоалетни навици, така че е свършила работата си през нощта на пода. Всъщност е направила това няколко пъти, забелязвам, докато проследявам купчинките изпражнения, сякаш под линолеума е минала къртица.
— Къде е тя сега?
— Хм, като гледам следата, мисля, че се е скрила ей там — соча под дивана.
Полузаспалата Фиона тръгва, когато неочаквано забелязвам една купчинка, скрита зад саксията с юка.
— Внимавай!
Твърде късно.
— Мамка му! — ругае Фиона, защото пухените й чехли с животински муцунки стъпват право в купчинката. — Шибано куче!