Да започнем отначало

— Няма значение, паниката свърши — намесва се Фиона, която клечи на пода и събира продуктите, които всички останали изтърваха в уплахата си. — Беше глупаво недоразумение. — Тя се изправя, привежда в ред косата си и се усмихва широко. — Мисля, че е време да пием по чаша хубаво вино, какво ще кажете?

— Страхувам се, че трябва да тръгваме — казва една от блондинките, като пали цигара.

— Тук не се пуши — прекъсвам я аз, раздразнена, че дори не поиска разрешение и не попита дали може.

— Глупости! — Фиона се смее и услужливо подава един пепелник. — Моля ви, чувствайте се като у дома си. Във фурната има воловани с гъби.

Пипа сумти с презрение.

— Воловани? Нима хората още ядат това?

Фиона изглежда направо съкрушена.

— Аз ги купих от „Уейгроуд“37…

— Благодаря, но наистина не можем да останем.

— Отивате ли си вече? — горката Фиона, направо е разбита.

— Опасявам се, че да, сладурче. За уикенда ще отсъстваме от Лондон. Приятелите ни Фреди и Белс ни поканиха, но имаме един мъъъъ-ничък проблем.

— И какъв е той? — питам аз, като свивам очи и я фиксирам подозрително. Не ми харесва това, никак не ми харесва.

— Значииии, те отскоро си имат едно възхитително бебе, което значииии, че не мога да взема Талула с мен. Бебета, домашни любимци и т.н., нали се сещаш, че са несъвместими — глезено се смее кравата.

— Не! — отсичам твърдо, преди още да е попитала. Защото знам какво ще последва.

— Тес — съска Фиона, като ми хвърля смразяващ укорителен поглед.

— Ами чудя се дали ще се съгласиш да гледаш Талула, само за няколко дни, докато ме няма… — пренебрегвайки ме, тази тъпа кокошка се усмихва на Фиона с най-сияйната си усмивка. — Ти се отнасяш така прекрасно с животните, освен това няма човек, на когото смея да поверя моето любимо бебче, само на теб, Фифи…

Това действа. Гледам и не вярвам на очите си — разочарованието на Фиона се изпарява и тя едва не се разтапя от гордост.

— О, щом така мислиш… тя е супер сладка.

— А какво ще правим с Флий? — питам.

— О, Талула е много добра, няма да се опита да я изяде — обяснява, без да ме удостои дори с пренебрежителен поглед Пипа.

— Да, но той може да се опита и да я изяде — предупреждавам зловещо аз.

Тя се мръщи и прегръща силно приличащото на плъх куче.

— Само се шегува — намесва се бързо Фиона. — Тес има особено чувство за хумор.

— Нима? — прави гримаса Пипа, подавайки Талула, която моментално поврежда новата рокля на Фиона с диамантената си яка.

— Е, ние трябва да вървим. В противен случай ще изпуснем полета — прекъсва идилията една от блондинките, като гледа часовника си.