Границата
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Границата». Краткое содержание книги:
Но Итън осъзна, че собствената му фамилия би следвало да започва с А или Б,
понеже в класа имаше двадесет и шест други ученици и...
- Може ли да се кача?
И Гари, и Итън се обърнаха към Ники Стануик, увиснала на стълбата, която
водеше към платформата. Намираше се само на няколко пръстена от изкатерването.
- Давай - каза Гари и се приближи да й помогне.
Тя се изкачи плавно и прекара минутка в отърсване на прахоляка от коленете на
джинсите си. След това отиде до Итън и се взря в пътя, а по камъчетата от звездата на
превръзката й танцуваха искрици отразена светлина. Каза:
- Много време отсъстват.
Итън кимна. Ранените вече бяха получили най-добрите възможни грижи, но тези
като Били Банкрофт просто не бяха в състояние да ходят. Имаше и неколцина на
смъртно легло, както и такива, починали, след като ги бяха извадили от руините. Той
предположи, че са останали около шейсет души, и половината от тях бяха ранени,
десетина - в наистина лошо състояние. Седемнайсет, ако броим и Роджър Пел,
съпругата му и тяхното оцеляло дете, които бяха тръгнали сами с пушките си и
мунициите за тях, няколко пластмасови туби с вода и част от последните консерви
храна. Бяха взели също и останалите коне. Никой не се опита да ги спре. Семейство
Пел възнамеряваха да избягват пътищата и да се насочат на изток към... и те не
знаеха накъде, но не влагаха особена вяра във възможността спасителната група да
открие превозно средство или някакво гориво и не искаха да чакат повече.
- Чух, че ако намерят камион, отиваме в Денвър - обърна се Ники към Итън.
- Кой ти го каза?
- Оливия.
- Хм... - промърмори момчето. Спомни си какво му каза Дейв, след като откри
Уайт Меншън в пътния атлас - Тръгваш на юг към Денвър, пресичаш Скалистите
планини по Междущатска 70 и на всяка крачка те причакват онези ми ти сиваци
и извънземни. Дали това означаваше, че в крайна сметка Оливия и Дейв ще го
заведат до върха? Че вярват, както вярва и той самият, че непременно трябва да
намери това място?
- Денвър е изтрит от лицето на земята. Започнаха да се сражават над града и го
разбиха около три месеца след началото на войната. Знаеше ли за това?
- Не знам почти нищо за случилото се.
- Поне така разправят хората, които са се измъкнали oт Денвър. Имаше оцелели,
които стигнаха до тук. Може да питаш мисис Ниега. Тя е видяла как падат
небостъргачите. Градът е в руини, така че защо ще искаме да ходим в Денвър?
„Защото е вратата към Междущатска магистрала 70“- помисли си Итън. На
глас попита:
- А ти къде искаш да отидеш?
- Да се разкарам от този кошмар. Отново да съм у дома. И всичко да си е каквото
беше. С мама и татко, и сестра ми. Всички да са отново живи... - гласът на Ники
започна да пресеква и тя се изчерви. - Искам си и окото обратно. Е, предполагам, че
ми се ще да ида на единственото място, където човек не може да попадне.
Итън чакаше, без да проговаря.
- Миналото - уточни момичето. - Но то е заминало, нали?
- Аха - съгласи се Итън. - Няма го.
- Хей, там май се задава нещо! - Прекъсна ги Гари и им подаде бинокъла си. -
Погледнете насам!
* * *
Почти осем часа по-рано куршум удари левия хълбок на коня на Хана Граймс, а
вторият изчатка по асфалта на „Уисдъм стрийт“, на около две мили от „Пантър
Ридж“. Хана успя да скочи от седлото, преди конят да падне. Снайперистът се беше
загнездил в закована с дъски къща сред редиците други заковани или изоставени
домове, но нямаше как да отгатнат откъде точно бе дошъл куршумът. Хана рискува
да я гръмнат, като се забави, за да довърши коня с изстрел в главата, а след това
сграбчи ръката на Дейв, метна се на седлото зад него и продължиха нататък, защото
така стояха нещата в последно време.
След още двайсетина мили стигнаха до четири големи влекача, паркирани пред
дърводобивна компания на кръстовището на „Саут Колидж авеню“ и „Карпентър
роуд“, но в машините не бяха оставени ключове, а офисът на компанията беше
залостен. Решиха проблема с помощта на тухла, хвърлена в прозорец от матирано
стъкло, но и след претърсването не откриха ключове, а и в бюрата имаше много
заключени чекмеджета.
- Слушайте - обади се Хана, - аз се реших да дойда само защото Оливия каза, че
можем да използваме училищен автобус.