Границата

бяха клекнали на спукани гуми, така че те не влизаха в сметката. Или някой вече бе

минал през портите с резачка, или ги бяха оставили отключени в онзи, както бе

изглеждало тогава, последен за света ден.

Първи проблем: да се намерят ключове за тези превозни средства. Дали имаше

оставени в кабините или под сенкобраните? Не, нямаше. Но вратата на офиса беше

строшена, вероятно в търсене на огнестрелно оръжие. Хана отиде до един от

подредените до стената метални шкафове и се опита да го отвори, но неговата

ключалка се оказа щракната.

- Ключовете са вътре, висят на куки с номера, които съвпадат с тези на автобусите

- тя извади револвера си. - Виждала съм да правят този номер по филмите, но

подозирам, че в реалността човек може да се простреля в главата, ако не внимава. И

двамата отстъпете назад!

Отстъплението се оказа разумен ход. За да стане номерът, бяха нужни два

изстрела и дори след тях ключалката беше по-скоро изтърбушена, отколкото

отворена, и се наложи да отскубнат от стената цялото шкафче. Но вътре имаше

ключове с номера точно като на намиращите се отвън автобуси. Следващият проблем

не ги накара да чакат дълго - прояви се, щом започнаха да отварят капаците и да

заничат към двигателите - всяка машина имаше по два големи, масивни

акумулатора, и двата разтекли се с жълти серни налепи и вероятно отдавна предали

богу дух.

- Дявол го взел! - разбесня се Дейв при този сблъсък с реалността. - Така няма да

стигнем доникъде!

- Добре, синко - обади се Хана малко по-спокойно. - Да не смяташ, че тук, на

паркинга, никога не е имало скапани акумулатори? Че никой не се е прецаквал и не

ги е оставял в училищния автобус по време на коледна или пролетна ваканция? Ами

цяло лято? Да, случвало се е. Държат резервни акумулатори в работилницата...

Тя посочи към дълга, червена тухлена сграда с плосък покрив и затворени

гаражни врати. Нямаше прозорци. Боядисаната в зелено метална врата над

циментовите стълби беше затворена. Дейв прецени, че ако всичките входове са

заключени, ще е адски трудно да се влезе вътре. Откъм дългата страна на сградата

имаше две дизелови колонки и стърчаща от омазания с масло цимент жълта капачка

посочваше къде се намира подземната цистерна.

- Искаш ли да спреш да си хабиш времето и да идем там да видим как са нещата?

- поинтересува се Хана.

- Аха. А ти да имаш някакви експлозиви със себе си? - Дейв погледна към

Джоуъл. - Някакви идеи да ти хрумват?

- Може да пробваме вратата - сви рамене спътникът им. -Ако е заключена, да се

опитаме да я гръмнем по метода на Хана Граймс.

- Или пък - отвърна Хана - бихме могли да обиколим от другата страна на

сградата. Тя има един-единствен прозорец и той е в кабинета на завеждащия сервиза.

Едно време гледаше към цветна леха.

- Откъде знаеш всичко това? - полюбопитства Дейв.